Без светлина [bg]

Оставаше съвсем малко време — настъпваше последният му ден от събиранията на сумите, че едва ли си струваше да се заема с някакво сериозно проучване. Най-добрата тактика беше да се постарае да ускори процеса на събиране, който трябваше, както винаги, да стане късно през нощта и много рано сутринта. Сега хората му се свързваха с останалите трима клиенти, опитвайки се да насрочат техните срещи за по-рано вечерта или, още по-добре, късно следобед. Тази промяна щеше да изненада неговите клиенти и навярно щеше да им се наложи да направят някои процедурни промени, преди да могат да изпълнят молбата му. Всичко това трябваше да се уреди през следващите три или четири часа. Преди изгрев-слънце на следващата сутрин Панос Калатис щеше да изчезне от лицето на земята.

Разбира се, съществуваше вероятността Шек, или дори Бъртъл, да има врагове, за които Калатис нямаше понятие. Експлозията не беше непременно свързана с него или с техните взаимоотношения с него. Нямаше никакъв начин да узнае дали Шек е разсърдил някого и по каква причина. Това можеше да няма абсолютно никаква връзка с Калатис.

Но Калатис не бе останал жив през всичките тези години, вярвайки на възможности и вероятности. Бе останал жив, защото при най-малкото загатване за нещо нелогично или необяснимо, той просто изчезваше. Не чакаше обяснения. Те щяха да се появят в края на краищата, но когато това ставаше, Калатис вече беше някъде далече в безопасност, за да ги изслуша. Човек без шесто чувство беше мъртъв човек.

Оттук мислите му се отклониха към Грейвър. На Калатис му бе добре известно за приятелството на Грейвър с Дийн Бъртъл, но и преди беше виждал как големите пари застават между приятелства — беше почти правило — и той възнамеряваше да ги раздели докрай — за своя изгода, когато предложи петстотинте хиляди долара като пенсионен фонд. Това беше във вторник вечерта. Сега беше четвъртък сутрин и той не беше чул нито дума от Бъртъл. Беше готов да се обзаложи, че появилото се мълчание е добра новина. Струваше му се, че Бъртъл е не по-малко продажен от всички други хора, за чиято лоялност той плащаше всеки божи ден. Вярваше, че е направил солидна инвестиция.

Но със смъртта на Бъртъл всичко се променяше. Той познаваше Грейвър достатъчно добре, за да знае какво да очаква. Ако на Грейвър още не му бе известно, че Калатис е свързан с един от неговите хора, съвсем скоро щеше да го узнае. Беше време да престане да предполага, а да се раздвижи.

Обмисляйки всички тези неща на прага, той малко трепна, когато двете голи ръце го обвиха и усети гърдите на Джейл върху гърба си, почувства как тазът й се притиска към бутовете му.

— Какви са твоите мисли? — попита тя със своя особен акцент и малко неправилен английски.

Калатис не отговори веднага. Беше винаги учтив с нея, дори внимателен и отстъпчив, но никога нежен. Той всъщност я възприемаше като котка. Човек се грижи тя да е добре нахранена и в добър вид. Можеш да я почешеш, да я потъркаш, да й доставиш малки удоволствия, но никога не трябва да ставаш неин приятел. Никога не трябва да показваш отношение, загатващо, че ти би направил някаква жертва, независимо колко дребна и незначителна, заради нея. Такива взаимоотношения не водят до приятелство.