Сянката на чинара [bg]

Знаеше малко за случая. Братът на жена му, голям фукльо, твърдеше, че според него делото било за някакво собственоръчно написано завещание, но не знаеше почти никакви други подробности. Нито Невин, нито съпругата му получаваха местните вестници. Не бяха стъпвали в църквата от десет години, затова много клюки ги подминаваха. В призовката не пишеше нищо за процеса, за който беше призован като съдебен заседател. Невин не беше чувал нито за Сет Хъбард, нито за Лети Ланг. Името на Джейк Бриганс му беше познато, но само защото Джейк беше от Карауей, а процесът срещу Хейли определено нашумя.

С две думи, Невин беше идеалният съдебен заседател: сравнително умен, справедлив и неинформиран. Призовката беше сгъната в джоба на якето му. Поразходи се из площада да убие няколко минути, после влезе в съда, където ставаше оживено. Качи се по стълбите и се присъедини към хората, струпали се край внушителната дъбова врата на голямата съдебна зала. Двама помощник-шерифи с униформи държаха списъци. Провериха Невин, а когато влезе в залата, една служителка му се усмихна и му посочи място отляво.

Той седна до привлекателна жена с къса пола, която след няколко минути го осведоми, че преподава в училището заедно с Карла Бриганс и сигурно няма да бъде избрана. Трудно й беше да повярва на признанието му, че не знае нищо по случая. Всички съдебни заседатели си шепнеха, докато наблюдаваха как адвокатите пристъпват важно-важно. Съдийското място беше празно. Пет-шест секретари подреждаха някакви документи, но всъщност не правеха бог знае какво, просто оправдаваха присъствието си на най-сериозното оспорване на завещание в окръг Форд. Някои от юристите нямаха абсолютно никакво участие и основание да присъстват, но пълната с кандидати за заседатели зала винаги привлича редовните посетители на съда.

Адвокат Чък Риа например нямаше клиенти, кантора и пари. От време на време проверяваше регистъра на собствениците на недвижими имоти, затова киснеше в съда, където убиваше адски много време, наливаше се е безплатно кафе в канцеларията, когато намереше току-що сварена кана, и флиртуваше със секретарките, които го познаваха добре. Клюкарстваше за всеки адвокат, който се появеше, и, най-общо казано, рядко пропускаше процес. И понеже нямаше свой, наблюдаваше чуждите.

Точно в този ден беше облечен с най-тъмния си костюм и обувките му блестяха, току–що лъснати. Поговори си с Джейк и с Хари Рекс — които го познаваха прекрасно, — както и с адвокати от другите градове, които вече бяха научили, че Чък е постоянното присъствие. Във всеки съд ги има.

Някакъв мъж вляво от Невин поде разговор. Каза, че е собственик на фирма за огради в Клантън и преди време е поставил ограда от метална мрежа за ловните кучета на Хари Рекс Вонър. Посочи го и обясни:

— Онзи дебелият с грозния костюм. Това е Хари Рекс Вонър. Най-злият бракоразводен адвокат в окръга.

— Той с Джейк Бриганс ли работи? — попита Невин, който нямаше никаква представа.