![Операция „Червена буря“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/5/operaciya-chervena-burya-bg-download.jpg)
Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
— По дяволите — каза тихо полковникът. Според плана той трябваше да използва касетъчните си боеприпаси, за да довърши работата на „Дурандалите“.
— Не мисля, че има нужда да пускаме нашите бомби, Дюк — каза Айсли.
Елингтън примигна няколко пъти, за да успокои раздразнените си от ярките отблясъци на огъня очи, докато поемаше по обратния път на възможно най-малка височина. Оказа се, че лети точно над някакъв път.
Съветският главнокомандващ на Западния военен театър вече беше ядосан и онова, което видя на изток, изобщо не му помогна да се успокои. Той се връщаше от среща с командващия Трета ударна армия в Зарентин, на която беше научил, че съветското настъпление е било спряно пред стените на Хамбург. Вбесен от това, че най-добрите му танкови дивизии не бяха успели да се справят със задачата си, той бе освободил командващия от поста му и се бе отправил към своя команден пункт. Сега той видя, че беше подпалено нещо, което можеше да бъде само един от трите му склада за гориво. Генералът се изправи и изруга, след което отвори люка на командния си бронетранспортьор. Докато примигваше, за да свикнат очите му с ярките отблясъци, откъм долния край на огненото кълбо се появи някаква черна сянка.
„Какво е това?“, чудеше се Елингтън. На телевизионния му екран се виждаше колона от четири бронетранспортьора с малка дистанция между тях. Единият беше зенитно-ракетна установка! Полковникът натисна ключа за изстрелване на бомбите в положение „заредено“ и пусна четирите си касетъчни бомби, след което зави на юг. Монтираните на опашката на самолета му щурмови камери записаха какво се случи след това.
Касетъчните боеприпаси се разтвориха и пръснаха съдържанието си под малък ъгъл върху пътя. Бомбичките експлодираха при сблъсъка си с повърхността.
Главком-запад загина със смъртта на истински войник. Последното нещо, което успя да направи в живота си, бе да сграбчи бордовата картечница и да открие огън по отдалечаващия се самолет. Четири бомбички паднаха на няколко метра от командния БТР. Шрапнелите разкъсаха тънката броня и убиха всички вътре, преди да се взриви резервоарът, чиято експлозия прибави още едно огнено кълбо в небето.
Подводницата изплува бавно към повърхността, движейки се по спирала, за да може хидролокаторът й да провери целия район преди изкачването на антенна дълбочина. Според Маккафърти досега лодката му бе съпътствана от лош късмет и поради този факт не трябваше да се поемат излишни рискове. Подводницата се изравни малко под повърхността и вдигна първо ESM мачтата си, която започна да души за вражески електронни сигнали, а след това и търсещия перископ. Капитанът направи бърз оглед на небето, а след това и на повърхността, докато старпомът се вглеждаше внимателно в телевизионния екран, за да потвърди наблюденията на командира си. Всичко изглеждаше чисто. Имаше леко вълнение и на ясното синьо небе се виждаха перести облаци. Като цяло денят беше прекрасен. Ако не се смяташе войната.
— Добре, предавайте — нареди Маккафърти. Очите му останаха залепени до перископа, който той въртеше постоянно, насочвайки лещите нагоре и надолу, за да провери дали не ги грози някаква опасност. Един старшина 1-ви клас вдигна UHF антената и в радиозалата зад щурмовия център на подводницата светна лампичката „разрешение за предаване“.
„Чикаго“ беше извикана на повърхността чрез предадено на изключително ниска честота съобщение с тяхната позивна — QZB. Старшият радист включи захранването на предавателя си, предаде QZB на UHF вълната за спътникова връзка и зачака отговора. Отговор нямаше. Радистът погледна колегата си и повтори процедурата. Спътникът и този път не успя да улови сигнала. Радистът си пое дълбоко дъх и предаде позивната за трети път. Две секунди по-късно термалният принтер в задния ъгъл на отделението започна да разпечатва кодирания отговор. Комуникационният офицер набра някаква команда на клавиатурата на шифровата машина и декодираният текст се появи на друг принтер.