Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Нали ти казах! — тихо пошушна Рон на Хърмаяни, която бе вперила очи в написаното. — Казах ти да не се заяждаш с Рита Скийтър. Тя те е изкарала нещо като… въртиопашка!
— Въртиопашка? — повтори Хърмаяни и като погледна Рон, се разтресе от безмълвен смях.
— Мама така казва — смънка Рон и ушите му пак пламнаха.
— Ако Рита смята това за върховно постижение, значи вече не я бива за тая професия — едва успя да каже през смях Хърмаяни и хвърли „Седмичник на магьосницата“ на празния стол до себе си. — Тук има само глупости.
Тя погледна към слидеринци, които се надяваха да видят нея и Хари разстроени от статията. Но Хърмаяни само им метна една саркастична усмивка и като махна с ръка, се залови заедно с Хари и Рон да приготвя съставките, които щяха да им трябват за умоизбистрящата отвара.
— Има нещо много странно в тая работа! — каза Хърмаяни след десетина минути, вдигнала чукалцето над хаванчето с бръмбари скарабеи. — Как Рита Скрита е разбрала всичко това?
— Да разбере какво? — бързо попита Рон. — Да не би наистина да си варила любовни еликсири, а?
— Я не говори глупости — сопна му се Хърмаяни и продължи да смила бръмбарите си. — Не, само че… как е разбрала, че Виктор ме покани да го посетя през лятото?
Като каза това, Хърмаяни се изчерви и се извърна, за да не срещне погледа на Рон.
— Какво? — възкликна Рон и изпусна своето чукалце, което издрънча в хаванчето.
— Покани ме, когато ме измъкна от езерото — смънка Хърмаяни, — след като успя да се отърве от акулската си глава. Мадам Помфри ни даде по едно одеяло и той ме дръпна малко встрани от съдиите да не ни чуят. Попита ме, ако нямам какво друго да правя през лятото, дали не бих искала да…
— И ти какво му отговори? — попита Рон, който отново бе взел чукалцето и натискаше сега с него по масата на петнайсетина сантиметра от хаванчето си, защото погледът му бе прикован в Хърмаяни.
— Той наистина каза, че не е изпитвал подобни чувства към никого досега — продължи Хърмаяни, пламнала толкова силно, че Хари почти можеше да усети лъхащата от нея топлина. — Но как е могла Рита Скрита да го чуе? Тя не беше там… или може би е била? А може би и тя има мантия невидимка и се е промъкнала до училището да гледа второто изпитание?
— И ти какво му отговори? — повтори Рон, удряйки с чукалцето толкова силно, че направи малка вдлъбнатина в масата.
— Ами… аз толкова много се безпокоях дали ти и Хари сте добре, че…
— Колкото и вълнуващ да е вашият личен живот, госпожице Грейнджър — обади се леден глас точно зад гърбовете им, — ще ви помоля да не го обсъждате в час. Лишавам „Грифиндор“ от десет точки.
Снейп се бе промъкнал до масата, докато разговаряха, и сега целият клас се бе обърнал да ги гледа, а Малфой се възползва от възможността да подразни Хари със светещия надпис ПОТЪР Е ГАДЕН на значката си.
— Аха… освен това четете списания под масата! — добави Снейп и грабна броя на „Седмичник на магьосницата“. — Още десет точки от „Грифиндор“… О, разбирам!… — Черните зеници на очите му светнаха, като попаднаха на статията от Рита Скийтър. — Потър ще трябва да си направи колекция с изрезки от пресата…
Подземието се огласи от подигравателния смях на слидеринци, а устата на Снейп се сви в неприятна усмивка. Хари направо се вбеси, когато той започна да чете на глас статията.
— „Тайната сърдечна болка на Хари Потър“… Уважаеми Потър, каква е новата ти болка?… Макар и твърде необикновено момче…
Хари усети как лицето му пламна. Снейп правеше пауза след всяко изречение, за да даде време на слидеринци да се подиграват на воля. Статията звучеше десет пъти по-обидно, прочетена от него.
— …доброжелателите на Хари могат само да се надяват, че следващия път той ще дари сърцето си на по-достойна избраница. Колко вълнуващо! — подигра се Снейп и затвори списанието, а слидеринци вече се превиваха от смях. — Смятам, че ще е по-добре да ви разделя вас тримата, за да се занимавате само с отварите, вместо с обърканите си любовни истории. Уизли, ти остани тук. Госпожица Грейнджър да иде там, до госпожица Паркинсън, а Потър — на масата пред моята катедра. Веднага!
Хари гневно хвърли всички съставки заедно с чантата си в своя котел и го издърпа до празната маса в предната част на подземието. Снейп го последва, седна зад катедрата и го наблюдаваше, докато изпразни котела си. Твърдо решен изобщо да не го поглежда, Хари се зае отново да стрива скарабеите си, представяйки си, че всеки от тях има лицето на Снейп.