Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Но ти имаш нужда от нея, за да викаш птиците.
Той се усмихна.
— Имам и други. А сега върви.
Калан взе свирката и здраво я стисна в ръка. Избърса сълзите от лицето си.
— Доскоро не бях плакала никога. Откакто границата с Д’Хара падна, това май е единственото, което правя.
— Всички го правим, дете. Върви.
Тя бързо го целуна по бузата и си тръгна. Огледа се наоколо, не го откри никъде. Хората, които попита за него, не го бяха виждали. Вървеше в кръг и го търсеше. Къде ли беше отишъл? Децата се опитаха да я включат в танца си, хора й предлагаха храна, други искаха да си поговорят с нея. Тя учтиво отказа на всички.
Най-накрая тръгна към къщата на Савидлин, като реши, че сигурно се е прибрал. Но вътре нямаше никой. Отпусна се замислено върху кожата на пода. Би ли тръгнал без нея? Сърцето й заби панически. Очите й огледаха пода. Не. Раницата му бе все още тук, където я остави, след като извади ябълката. Освен това той не би си тръгнал преди Съвещанието.
Тогава й хрумна нещо. Знаеше къде е. Усмихна се на себе си, взе от раницата една ябълка и пое по тъмните пътечки между сградите в селото на Калните към къщата на духовете.
В тъмнината внезапно проблесна светлинка, която освети стените около нея. Отначало не разбра откъде идва; след това се огледа между сградите и видя светкавица. На хоризонта, разпростираща се върху цялото небе, впиваща гневни пръсти в тъмните облаци, осветявайки ги отвътре с кипящи цветове. Не се чу гръм. След миг вече я нямаше, отново настъпи тъмнина.
Нямаше ли край лошото време, запита се тя. Щеше ли някога отново да види звезди или слънце? Магьосници и техните облаци, помисли си, поклащайки глава. Запита се дали някога отново ще види Зед. Добре поне че облаците пазеха Ричард от Мрачния Рал.
Къщата на духовете почиваше в мрака, далеч от шума и веселията на празненството. Калан внимателно бутна вратата. Ричард седеше на пода срещу огъня, мечът в ножницата почиваше някъде встрани. Не се обърна при шума.
— Водачът ти иска да говори с теб — смирено каза тя.
Вратата изскърца и се затвори след нея, а тя коленичи на пода, отпускайки се на пети близо до него, сърцето й щеше да се пръсне.
— И какво иска да ми каже моят водач? — той се усмихна, макар тя да си мислеше, че не иска да го прави.
— Че е направила грешка — каза тихо Калан, докато навиваше на пръста си един конец от панталона си. — И че съжалява. Много, много съжалява. Не само за онова, което направи, а най-вече, че не ти повярва.
Той седеше със свити колене, ръцете му, вкопчени една в друга, ги обгръщаха. Обърна се и я погледна, топлата червена светлина на огъня се отразяваше в нежните му очи.
— Изрепетирал си бях цяла реч. Но сега не мога да си спомня нито дума от нея. Винаги ми действаш така — отново се усмихна. — Извинението прието.
През тялото й премина вълна на облекчение. Сърцето й като че се пооправи. Погледна го изпод вежди.
— И хубава ли беше тази реч?
Усмивката му грейна.
— Преди малко ми се струваше така, но вече не съм на същото мнение.
— Ти си доста добър в речите. Едва не изкара акъла на старейшините, включително и на Пилето — тя протегна ръка, вдигна свирката над главата му и я сложи на врата му.
Той отпусна ръце и докосна свирката.
— За какво служи това?
— Подарък от Пилето, с извинение за онова, което се опита да те накара да направиш. Каза, че той също не би трябвало да постъпва така и че иска да ти благодари с този подарък, че си отворил очите на сърцето му. Утре ще ти покаже как да я използваш — Калан се обърна с гръб към огъня, с лице към него, близо до него. Нощта беше топла и от горещината Ричард блестеше от пот. Символите, изрисувани по гърдите и около раменете му придаваха диво изражение. — Ти знаеш как да отвориш очите на човек — каза тя сдържано. — Мисля, че сигурно си използвал магия.
— Може би. Зед казва, че понякога номерът е най-силната магия.
Гласът му резонираше с нещо дълбоко вътре в нея, караше я да се чувства слаба.
— А Ейди каза, че притежаваш магията на езика — прошепна Калан.
Погледът на сивите му очи я пронизваше цяла, учестяваше дишането й. Натрапчивите звуци на болдите, долитащи отдалеч, се смесваха с пукането на огъня, с дишането му. Тя никога не се бе чувствала толкова спокойна, толкова отпочинала и същевременно толкова напрегната. Действаше й объркващо.
Погледът й се луташе от очите му към други части на лицето му: формата на носа му, ъгъла на бузите му, овала на брадата му. Очите й се спряха върху устните му. Тя изведнъж осъзна колко горещо е в къщата на духовете. В главата й просветна.