Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Положих всички усилия. Наистина. Не го разбирам.
Калан се усмихна и взе ръката му в своята.
— Сигурна съм в това.
Макар светлината да отслабваше, това бе най-ясният ден от появата на облаците насам. Това помогна за оправянето на настроението й. Но все пак най-определящ беше начинът, по който Ричард се отнасяше с нея. Остави й време да се възстанови след изминалата нощ, без да задава никакви въпроси. Просто я гушна, зачитайки правото й на собствен живот.
Макар да не се случи нищо повече, тя се почувства по-близо до него отвсякога и в същото време знаеше, че това не бива да става. То само задълбочаваше дилемата й. Миналата нощ едва не направи огромна грешка. Най-сериозната грешка в живота й. Беше му благодарна, че я върна почти от ръба. В същото време някаква част от нея искаше да не го беше правил.
Когато тази сутрин се събуди, не знаеше как той ще се отнася с нея, дали не го е наранила по някакъв начин, дали няма да я мрази, или пък да е сърдит. Макар да беше лежала цяла нощ до него с разголена гръд, притеснено се извърна с гръб към него, когато си закопчаваше ризата. Докато пръстите й промушваха копчетата на местата им, му каза, че никой никога не е имал толкова търпелив приятел. Увери го, че искрено се надява някой ден да му докаже, че може да бъде също толкова добър приятел.
— Вече си го доказала. Ти повери вярата си, живота си в мои ръце. Посвети живота си в моя защита. Какви други доказателства бих могъл да искам от теб?
Тя се обърна и като едва сдържаше желанието си да го целуне, му благодари, че я приюти.
— Въпреки всичко ще трябва да призная — усмихна се той, — че отсега нататък вече никога няма да гледам на ябълката със същите очи.
Това я накара да се усмихне, отчасти за да прикрие объркването си, и двамата дълго се смяха. Стана й по-добре, смехът изтръгна тръна от сърцето й.
Изведнъж Ричард спря на пътеката. Тя също, останалите продължиха напред.
— Какво има, Ричард?
— Слънцето — той пребледня. — За миг сноп слънчева светлина озари лицето ми.
Тя се обърна на запад.
— Виждам само облаци.
— Видях я като малък процеп, но сега вече и аз не я виждам.
— Мислиш ли, че може да означава нещо?
Той поклати глава.
— Не знам. Но откакто Зед струпа облаците, това е първият път, в който виждам слънчева светлина. Може би няма нищо.
Отново тръгнаха. През ветровитите, равни тревисти полета до тях достигаха тайнствените звуци на болдите. Пристигнаха в селото по мръкнало. Празненството все още продължаваше. Както през цялата предишна нощ, така и предстоящата то нямаше да спре. Докато не бъде разпуснато Съвещанието. Всички изглеждаха свежи освен децата; много от тях обикаляха насам-натам със сънливи физиономии, други доволно спяха по ъглите.
Шестимата старейшини чакаха под навеса без жените си. Ядяха ястие, поднесено им от точно определени жени; единствено на тях се позволяваше да приготвят храната при свикването на Съвещанието. Калан гледаше как наливат някакво питие на всеки от старейшините. Беше червено на цвят, различно от всички останали питиета на празненството. Погледите на шестимата блестяха, сякаш идваха от много далеч, сякаш виждаха невидими за останалите неща. Калан потръпна.
Духовете на предците им бяха с тях.
Пилето започна да им говори. Когато онова, което те му казаха, го задоволи, той кимна с глава, шестимата се изправиха и в редица един зад друг поеха към къщата на духовете. Звукът на барабаните се промени така, че ръцете на Калан настръхнаха. Пилето се върна при тях, очите му както винаги бяха пронизителни и настойчиви.
— Време е — каза той на Калан. — Двамата с Ричард трябва да вървим.
— Какво искаш да кажеш с това „двамата с Ричард“? Аз също идвам.
— Не може.
— Защо?
— Защото на Съвещанието присъстват само мъже.
— Аз съм водач на Търсача. Трябва да съм там, за да превеждам.
Очите на Пилето помръднаха от неудобство.
— Но на Съвещанието присъстват само мъже — повтори той, очевидно без желание да се съобрази с мнението й.
Тя скръсти ръце.
— Е, на това ще присъства и една жена.
Ричард отмести поглед от лицето й към лицето на Пилето, после още веднъж върху нейното и върху неговото, по тона й разбра, че нещо става, но реши да не се намесва. Пилето се наведе към нея и сниши глас.
— Когато викаме духовете, трябва да сме като тях.
Тя присви очи.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не може да сте облечени с дрехи?
Той въздъхна дълбоко и кимна.
— И трябва да мажем телата си с кал.
— Чудесно — каза тя с изправена глава. — Нямам възражения.
Той се приближи още малко.
— Добре, а Търсачът? Може би ще трябва да го попиташ дали е съгласен да направиш това.