Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Погледът й отново се залута, извади ябълката от джоба си и отхапа бавно голяма сочна хапка, оставяйки следи със зъбите си. Железният му поглед не помръдна. Плавно, импулсивно, тя поднесе ябълката към устата му и задържа ръката си там, докато той отхапа голяма, мокра хапка. Какво не би дала да докосне и устните й по този начин, помисли си тя.
Защо не? Нима щеше да си умре в това преследване, без дори да успее да стане жена? Нима трябваше да бъде боец и нищо друго? Да се бори за щастието на всеки друг освен за своето собствено? В най-добрите времена Търсачите са умирали твърде бързо, а сега времената определено не бяха добри.
Беше настъпил краят на времената. Заболя я при мисълта, че той може да умре.
Притисна ябълката още по-силно към зъбите му, без да сваля поглед от очите му. Дори да избере него, помисли си тя, той ще може да продължи борбата на нейна страна, може би дори с повече решителност от сега.
Може би той така или иначе щеше да умре, дори още по-скоро. От друга страна обаче щеше да се промени, нямаше да е вече същият човек. Този сегашният Ричард щеше да си отиде завинаги.
Но поне ще е неин. Желаеше го толкова отчаяно, по начин, по който не бе желала нищо през живота си, умопомрачително. Щяха ли и двамата да умрат, преди още да са живели истински? Обзе я болезнена слабост, извираща от копнежа по него.
Закачливо дръпна ябълката от устата му. По брадата му потече сок. Бавно, съзнавайки какво прави, тя се наведе и облиза сладкия сок. Той не помръдна. Лицата им бяха съвсем близо; усещаше дъха му, бърз и топъл. Бяха толкова близо един до друг, че очите й едва успяваха да го фокусират. Трябваше да преглътне влагата в устата си.
Здравият разум бързо се изпаряваше от съзнанието й, избутван от чувства, обещаващи й неосъществимото, сграбчваха я в капана на горещото желание.
Тя отпусна ябълката, поднесе влажните си пръсти до устните му, без да сваля поглед от него, езикът облизваше горната й устна, докато пръстите й един по един потъваха в устата му, а той изсмукваше сока от тях. Усещането, което получаваше от вътрешността на устата му, влажна и топла, я накара да потръпне.
От устните й се откъсна лек стон. Сърцето пулсираше в ушите й. Гърдите й се повдигаха. Прокара мокрите си пръсти надолу по брадата му, по врата му, по гърдите му, спусна се леко по изрисуваните върху тялото му символи, проследявайки ги с пръсти, обходи релефа на тялото му.
Изправена на колене над него, обиколи с пръст твърдото зърно на една от гърдите му, затвори очи за миг и стисна зъби. Нежно, но със сила го бутна по гръб. Той се отпусна моментално, без да се противи. Тя се наклони над него, като ръката й все още беше върху гърдите му, за да се подпира на нея. Усещането за него я изненада, скованата твърдост на мускулите му, покрити с плътна, кадифена мека кожа, влажната му пот, твърдостта на космите му, топлината. Гърдите му се повдигаха тежко, заедно с живота вътре в него.
С коляно край едното му бедро, тя плъзна другото си коляно между краката му и се вгледа в очите му, гъстата й коса падаше върху лицето му, все още се подкрепяше с ръка на гърдите му, не искаше да я маха от там, за да не изгуби връзката с влажната му плът. Връзка, която я запалваше отвътре.
Между колената й пулсираха мускулите на бедрото му, от което ритъмът на сърцето й забърза още повече. Трябваше да отвори уста, за да си поеме дъх. Загуби се в очите му, очи, които сякаш проникваха в душата й, събличаха я. Изпращаха през тялото й огнени пламъци.
С другата си ръка тя плавно разкопча ризата си, под която се показаха гърдите й.
Постави ръка зад силния му врат, като все още се държеше изправена, далеч от него, подпряла се с ръка на гърдите му. Зарови пръсти в мократа му коса, сви ги в юмрук и дръпна главата му към земята.
Една голяма, силна ръка се пъхна под ризата й и се плъзна към кръста й, като правеше малки кръгове, после бавно тръгна нагоре по гръбнака й, разпращайки тръпки по цялото й тяло, преди да спре между раменете й. Примижала, тя се извиваше под натиска на ръката му, копнееше той да я дръпне към себе си. Дишаше толкова бързо, че почти се задъхваше.
Придвижи крака си нагоре между неговите, докъдето можеше. От време на време заедно с накъсаните й въздишки излизаха и леки стенания. Гърдите му се повдигаха срещу ръката й. Като го гледаше как лежи там под нея, Калан си помисли, че той никога не й се е струвал толкова огромен.
— Искам те — прошепна тя задъхано, едва дишаше.
Наведе глава. Устните й се плъзнаха по неговите.