Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Калан смаяна вдигна очи към него. Той знае. Знае, че това също е споразумение, което тя е направила вместо него.
— Не съм. Каквото и да решиш, няма да сбъркаш, сигурна съм — каза тя и отново отмести поглед встрани.
— Калан — започна той, изчаквайки, докато тя отново се обърне към него, — някое от тези момичета свързано ли е по някакъв начин със старейшините?
Тя ги погледна.
— Момичето, което стои до лявата ти ръка. Пилето й е чичо.
— Чичо! — усмивката грейна на лицето му, а ръката му не преставаше да търка ябълката в панталона. — Е, щом е така, тогава сигурно ще избера нея. Това ще бъде знак на уважение към старейшините — да избера племенницата на Пилето.
Той хвана главата на момичето с две ръце и я целуна по челото. Тя засия. Пилето засия. Старейшините засияха. Другите момичета си тръгнаха.
Калан погледна към Пилето и той я погледна приятелски, поглед, с който казваше, че съжалява. Тя извърна глава и разсеяно, с болка потопи поглед в нощта. Ричард направи своя избор. И така, мрачно си помисли тя, старейшините ще извършат церемонията и щастливата двойка ще се оттегли някъде, за да си направи бебе. Гледаше другите двойки, минаващи наблизо, ръка за ръка, щастливи от това, че са заедно. Преглътна буцата в гърлото си, сълзите. Чу как Ричард звучно отхапа от тази глупава, глупава ябълка.
И тогава старейшините и техните жени ахнаха в един глас, после започнаха да викат.
Ябълката! В Средната земя всеки червен плод беше отровен! Те не знаеха, че ябълките се ядат! Мислеха си, че Ричард яде отрова! Тя се завъртя.
Ричард беше протегнал ръка към старейшините и им казваше да замълчат, да останат по местата си. Гледаше я право в очите.
— Кажи им да седнат — каза с тих глас.
С широко отворени очи тя погледна към старейшините и им предаде думите на Ричард. Те колебливо се върнаха по местата си. Той се изтегна назад, обърнат небрежно към тях, с невинно изражение на лицето си.
— Знаете ли, в Града на елените в Западната земя, където съм роден, тези неща ги ядем непрекъснато — той отхапа още няколко пъти. Гледаха го с широко отворени очи. — Откакто се помним. Ядат ги и мъжете, и жените. Децата ни са здрави. — Отхапа още една хапка, обърна се и я погледна, докато тя превеждаше. Задъвка бавно, увеличавайки напрежението. Погледна през рамо към Пилето. — Разбира се, възможно е от тях семето на мъжа да става отровно за чуждоземните жени. Доколкото знам, подобни тестове никога не са правени.
Той погледна Калан и отхапа още веднъж, като остави думите си да потънат в тишината, след като тя привърши с превода. Момичето до него започваше да нервничи. Старейшините започнаха да нервничат. Пилето не показа чувствата си. С едната си ръка Ричард подпираше лакътя на другата, за да може да държи ябълката близо до устата си така, че всички да я виждат. Понечи да отхапе, но спря, за да предложи на племенницата на Пилето. Тя отвърна глава. Той се обърна към старейшините.
— Намирам, че са много вкусни. Наистина — той вдигна рамене. — Но, от друга страна, може би има нещо в тях, от което семето ми става отровно. Не искам да си мислите, че не желая да пробвам. Просто реших, че трябва да знаете, това е всичко. Не бих искал да се говори, че не съм изпълнил задълженията, полагащи се на всеки мъж от народа на Калните. Не е така. Силно го желая — той погали с пръст момичето по бузата. — Уверявам ви, за мен ще бъде чест. Тази прекрасна млада жена ще е чудесна майка на детето ми, сигурен съм в това — Ричард въздъхна. — Ако оживее, разбира се — той отхапа още веднъж.
Старейшините започнаха неспокойно да се споглеждат. Никой не каза нито дума. Настроението сред тях определено се беше променило. Те вече не владееха положението; владееше го Ричард. Всичко стана за секунди. Те само се оглеждаха наоколо, без да смеят да помръднат. Без да ги поглежда, Ричард продължи:
— Разбира се, всичко зависи от вас. Аз съм готов да опитам, но си помислих, че е добре да знаете за начина на живот в родината ми. Помислих си, че няма да е честно да не ви го кажа — в този миг Ричард се обърна към тях, страховито смръщил вежди, в гласа му се долавяше заплашителна нотка. — Така че ако старейшините, подтиквани от своята мъдрост, ме помолят да не изпълнявам това си задължение, ще ги разбера и изпълнен със съжаление, ще се съобразя с желанията им.
Не сваляше от тях настойчивия си поглед. Савидлин се ухили. Останалите петима нямаха намерение да предизвикват Ричард и затова се обърнаха към Пилето с погледи, настоятелно молещи за указания. Той стоеше спокоен, по загрубялата кожа на врата му се стичаше струйка пот, сребристата му коса покриваше раменете му, облечени в еленова кожа, очите му задържаха за миг погледа на Ричард. Устата му се разтегна в лека усмивка, която се отрази и в погледа му, и той леко кимна на себе си.