Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Избухливи Ричард — гласът му беше равен и силен, тъй като го слушаха не само старейшините, но и цялата тълпа, събрала се около навеса, — тъй като идваш от друга страна и семето ти може да е отровно за тази жена… — той повдигна вежда, съвсем леко навеждайки се напред, — …която е моя племенница — погледна я, после върна погледа си върху Ричард, — те молим да не се придържаш към тази традиция; да не я правиш своя жена. Съжалявам, че го поисках от теб. Зная, че очакваше с нетърпение да дариш народа ни с твое дете.
Ричард кимна сериозно.
— Да, така е. Но ще трябва просто да се примиря с провала си и да се опитам да накарам народа на Калните, моя народ, да се гордее с мен по друг начин — Ричард продължаваше играта по свои правила: вече нямаше да им позволи да се отмятат; вече беше един от тях и това не можеше да бъде променено.
Останалите старейшини си отдъхнаха с облекчение. Всички закимаха, твърде доволни, че нещата приключиха по приемлив за него начин. Младата жена се усмихна на чичо си с облекчение и си отиде. Ричард се обърна към Калан; лицето му не издаваше чувствата му.
— Има ли още условия, за които не знам?
— Не — Калан се почувства неловко. Не знаеше дали е доволна, задето Ричард не си взе жена, или пък е нещастна, защото разкри предателството й.
Той се обърна към старейшините.
— Присъствието ми тук необходимо ли е повече тази вечер?
Петимата с радост удовлетвориха желанието му да се оттегли. Савидлин изглеждаше малко разочарован. Пилето обяви, че Търсачът е велик спасител на народа им, че е поел с достойнство задълженията си и че ако е уморен от днешните битки, може да бъде извинен.
Ричард стана бавно и се изправи над нея. Ботушите му спряха точно отпред. Калан знаеше, че я гледа, но не повдигна очи от пода.
— Един съвет — каза той с глас, който я изненада с нежността си, — тъй като никога преди не си имала приятел. Приятелите не търгуват с правата на приятелите си. Или със сърцата им.
Тя нямаше сили да погледне нагоре към него.
Ричард пусна огризката от ябълката в скута й и се загуби в тълпата.
Потънала в облак самота, Калан седеше под навеса при старейшините и гледаше треперещите си пръсти. Останалите наблюдаваха танцуващите. С неимоверни усилия започна да брои ударите на барабана, за да овладее дишането си и да не се разплаче. Пилето се приближи и седна до нея. Тя установи, че компанията му й подейства освежително.
Той повдигна вежда насреща й и се наведе напред.
— Бих желал някой ден да се срещна с магьосника, който го е избрал. Ще ми се да го питам откъде намира такива Търсачи.
Калан се изненада, че все още може да се смее.
— Някой ден — каза тя и му се усмихна, — ако съм жива, ако победим, ти обещавам да го доведа тук. Той също е забележителен като Ричард.
Пилето повдигна вежда.
— Ще наточа остроумията си, за да мога да се защитавам в схватката.
Тя опря глава на рамото му и започна да се смее, докато смехът й премина в плач. Той бащински я прегърна през раменете.
— Трябваше да те послушам — проплака тя. — Трябваше да го попитам какво би искал да направи. Нямах право да постъпвам така.
— Желанието ти да спреш Мрачния Рал те накара да направиш онова, което сметна за необходимо. Понякога да направиш грешен избор е по-добре, отколкото изобщо да не избереш. Ти имаш смелостта да продължиш нататък, това рядко се среща. Човек, който стои на гребена на вълната и не може да направи своя избор, няма да стигне до никъде.
— Но толкова много ме боли, когато го ядосам — изплака тя.
— Ще ти кажа една тайна, която няма как иначе да научиш, освен когато вече си твърде стара, за да се възползваш от знанието си. — Мокрите й очи се вгледаха в усмивката му. — Когато ти е сърдит, него го боли точно толкова, колкото и теб.
— Наистина ли?
Той се засмя тихичко и кимна.
— Приеми го на доверие, дете.
— Нямах право, трябваше да го разбера по-рано. Толкова съжалявам, че го направих.
— Не го казвай на мен. А на него.
Тя се изправи и се взря в закаленото му лице.
— Мисля да направя точно това. Благодаря ти, многоуважаеми старейшино.
— Щом ще поднасяш извинения, поднеси му и моите.
Калан се намръщи.
— За какво?
Той въздъхна.
— Това да си стар, да си старейшина, не те застрахова от глупави хрумвания. Днес аз също направих грешка. За Ричард и за племенницата ми. Аз, също като теб, нямах право. Благодари му от мое име за това, че ми попречи да му налагам нещо, за което трябваше да го попитам по-напред. — Той свали свирката от врата си. — Дай му този подарък от мое име заедно с благодарностите ми за това, че ми отвори очите. Дано да му служи добре. Утре ще му покажа как да я използва.