Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Четири млади жени, всичките с къси, пригладени с кал коси, се приближиха срамежливо. Ричард ги поздрави с усмивки и кимвания и с леки потупвания, както беше правил досега. Те стояха изправени, бутайки се една в друга, без да престават да се кикотят и да си казват колко е красив той. Калан хвърли поглед към Пилето. Той просто й кимна.
— Защо не си тръгват? — попита Ричард, като помръдна накриво устата си. — Какво искат?
— Те са за теб — каза тя с равен глас.
Той погледна с празен поглед четирите жени и трепкащата светлина освети лицето му.
— За мен. И какво трябва да правя с тях?
Калан за миг задържа поглед в огъня, после си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Аз съм просто твой водач, Ричард. Ако имаш нужда от напътствия за това, трябва да попиташ някой друг.
Настъпи кратка тишина.
— И четирите? За мен?
Тя се обърна към него и видя как на лицето му се изписва дяволита усмивка. Това я подразни.
— Не, трябва да си избереш една от тях.
— Да си избера една? — повтори той, като глупавата усмивка все още не слизаше от лицето му.
Тя се успокои с факта, че поне в този случай той няма да създаде проблеми. Ричард огледа момичетата едно след друго.
— Да си избера една. Това ще е трудно. Колко време имам да решавам?
Тя отново отмести поглед към огъня и затвори очи за миг, после се обърна към Пилето.
— Търсачът пита с колко време разполага, за да си избере жена.
Пилето очевидно малко се изненада от въпроса.
— Докато си легне. Дотогава трябва да е избрал една и да дари народа ни с детето си. По този начин ще бъде кръвно свързан с нас.
Тя му предаде думите на Пилето.
Ричард обмисли внимателно чутото.
— Много мъдро — той погледна отново Пилето, усмихна се и кимна. — Пилето е много мъдър.
— Търсачът казва, че си много мъдър — каза Калан, опитвайки се да контролира гласа си.
Пилето и останалите старейшини очевидно бяха доволни. Събитията се развиваха по план.
— Е, ще ми е трудно да реша. Трябва да си помисля. Това не е нещо, с което искам да прибързвам.
Калан отметна косата си назад и се обърна към момичетата.
— Търсачът е затруднен в избора си.
Той се усмихна широко на момичетата и им направи знак да се качат при него. Две от тях седнаха от далечната му страна, а две се напъхаха между Калан и него, избутвайки Калан встрани. Наклониха се към него и като облегнаха ръце върху раменете му, започнаха да опипват мускулите му и да се смеят. Те споделиха с Калан впечатлението си от това колко е огромен, също като нея, и как ще направи големи деца. Попитаха я дали той ги смята за красиви. Калан им отговори, че не знае. Помолиха я да го попита.
Тя още веднъж си пое дълбоко въздух.
— Питат дали ги смяташ за красиви.
— Разбира се! Прекрасни са! Всичките. Затова и не мога да реша. Не мислиш ли, че са красиви?
Тя не отговори на въпроса му, а вместо това убеди четирите, че Търсачът ги намира привлекателни. Те отново се засмяха срамежливо, както и преди. Пилето и старейшините изглеждаха доволни. Те все още се усмихваха широко; събитията ги бяха завладели. Калан мълчаливо наблюдаваше празненството, гледаше танцуващите фигури, без да ги вижда.
Четирите момичета хранеха Ричард с ръце и се кикотеха. Той каза на Калан, че това е най-хубавият банкет, на който е присъствал някога, и я попита, не мисли ли и тя така. Като преглътна буцата в гърлото си, тя се съгласи, че празненството е чудесно, и отвърна празния си взор встрани, към огнените езици, извиващи се в тъмнината.
Струваше й се, че са минали часове, когато една по-възрастна жена се приближи с наведена глава, носейки в ръце голям объл плетен поднос. Беше току-що подреден с тъмни късове изсушено месо.
Калан се изтръгна от далечните си мисли.
Все още без да вдига глава, жената почтително се приближи към старейшините, мълчаливо подавайки подноса на всеки от тях. Най-напред си взе Пилето и докато останалите старейшини посягаха към подноса, той поднесе парчето месо към устата си. Някои от жените на старейшините също си взеха, а Веселан, седнала до съпруга си, отказа.
Жената подаде подноса на Калан. Тя учтиво отказа. Обърна се към Ричард. Той си взе едно парче. Четирите девойки отказаха, клатейки наведените си глави, след това погледнаха Ричард. Калан изчака той да отхапе, хвърли бърз поглед към Пилето, след което отново се втренчи в огньовете.
— Знаеш ли, наистина ми е трудно да избера една от тези жени — каза Ричард, след като преглътна първата хапка. — Калан, мислиш ли, че би могла да ми помогнеш? Коя да си избера? Какво мислиш?
Опитвайки се да контролира дишането си, тя погледна усмихнатото му лице.
— Прав си, трудно е. Мисля, че е по-добре да се справиш сам.