Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя му хвърли продължителен поглед, после се обърна към Ричард.
— Трябва да ти обясня нещо. Когато човек свиква Съвещание, понякога духовете му задават въпроси посредством старейшините, за да са сигурни, че играта е честна. Ако отговориш по начин, който духовете на предците счетат за непочтен или неискрен… могат да те убият. Не старейшините, а духовете.
— Имам меча си — напомни й той.
— Не, нямаш го. Ако искаш да се свика Съвещание, трябва да правиш онова, което правят старейшините, да останеш сам лице в лице с духовете. Без меч, без дрехи и намазан с кал — тя си пое въздух и отметна кичур коса назад. — Ако не съм там, за да превеждам, могат да те убият просто защото не можеш да отговориш на въпроси, които не разбираш. Тогава Рал печели. Трябва да съм там, за да превеждам. Но ако съм там, аз също трябва да съм без дрехи. Пилето е притеснен и иска да знае твоето мнение по въпроса. Надява се да ми забраниш да го направя.
Ричард скръсти ръце и я погледна в очите.
— Мисля, че така или иначе ти е писано и си решена да свалиш дрехите си в къщата на духовете.
Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре и очите му заблестяха. Калан трябваше да прехапе долната си устна, за да не се засмее. Пилето гледаше объркан ту единия, ту другия.
— Ричард! — каза тя, като предупредителните нотки в гласа й ставаха по-настойчиви. — Говоря сериозно. И не се надявай много на това. Вътре е тъмно — въпреки всичко все още едва сдържаше смеха си.
Лицето на Ричард възвърна сериозното си изражение и той се обърна към Пилето.
— Съвещанието се свиква по мое желание. Имам нужда от Калан вътре.
Тя усети как Пилето подскочи, като чу думите му.
— Вие двамата започнахте да прекрачвате всякакви граници още от момента, в който пристигнахте — той въздъхна дълбоко. — Защо да променяме нещата сега? Да вървим.
Ричард и Калан тръгнаха един до друг, следвайки силуета на Пилето, който ги водеше през тъмните улички на селото. На няколко пъти се обръщаше първо надясно, после наляво. Ръката на Ричард намери нейната. Калан се притесняваше много повече, отколкото показваше, от това, че ще трябва да седи в една стая с осем голи мъже. Но не биваше да допуска Ричард да присъства на Съвещанието без нея. Времето им беше твърде ценно, за да оставят нещата да им се изплъзнат: бяха положили твърде много усилия; оставаха броени дни.
Тя си сложи лицето на Изповедник.
Преди да стигнат до къщата на духовете, Пилето ги прекара през една тясна врата в малка стая в съседната къща. Останалите старейшини бяха там, седнали на пода с кръстосани крака, вгледани пред себе си с празни погледи. Тя се усмихна на Савидлин, но той не отвърна на усмивката й. Пилето взе една малка пейка и две глинени панички.
— Когато ви извикам, елате, дотогава чакайте.
Когато Пилето се шмугна през вратата заедно с пейката и съдовете, Калан предаде думите му на Ричард. Не след дълго той извика името на Калдус, а след още малко и имената на останалите старейшини поред, Савидлин беше последен. Той не им каза нито дума, нито по някакъв начин показа, че ги вижда. Очите му бяха обладани от духовете.
Калан и Ричард седяха мълчаливо в празната тъмна стая и чакаха. Тя човъркаше тока на обувката си и се опитваше да не мисли за онова, което сама беше предизвикала. Въпреки всички усилия то не й излизаше от главата.
Ричард щеше да бъде без меча си — неговия защитник. Но нейната сила щеше да е с нея. Тя щеше да го пази. Макар да не го бе казала на глас, това беше другата причина, поради която настояваше да е вътре с него. Ако нещата се объркаха, щеше да умре тя, а не той, това поне знаеше със сигурност. Щеше да се погрижи да стане точно така. Тя се стегна, влезе в себе си. Чу как Пилето извика името на Ричард. Той се изправи.
— Да се надяваме, че ще се получи. Ако не, ще се окажем в голямо затруднение. Радвам се, че си с мен — Това й прозвуча като предупреждение да е нащрек.
Тя кимна.
— Помни едно, Ричард, сега това е нашият народ, ние принадлежим към него. Те искат да ни помогнат; правят всичко възможно.
Калан седна, обви с ръце коленете си и зачака, докато бъде повикано името й, тогава потъна в хладната тъмна нощ. Пилето седеше на малката пейка, опрял гръб в стената на къщата на духовете. В тъмното тя можеше да види, че е гол, по тялото му бяха изрисувани зигзагообразни символи, линии и кръгове, сребристата му коса се спускаше свободно върху голите му рамене. От близката ниска стена наблюдаваха накацали пилета. До него стоеше един ловец. В краката му лежаха наметките от кожа на койот, дрехите, мечът на Ричард.
— Съблечи се — каза Пилето.