Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Стори й се, че през погледа му преминава болка.
— Само ако преди това ми кажеш коя си.
Думите му се врязаха в нея, накараха я да отвори широко очи. Главата й се дръпна леко назад. Но тя го докосваше; той не можеше да я спре, помисли си тя, не искаше той да я спира. Едва смогваше да овладее силата си, която започваше да се изплъзва от контрола й. Калан разбираше, че е така. Отново протегна устни към неговите, с въздишката й изскочи още един тихичък звук.
Ръката под ризата й се раздвижи нагоре по гърба й, стисна косата й и нежно дръпна главата й назад.
— Калан, говоря сериозно. Само след като ми кажеш.
В главата й отново нахлу здравият разум, който я заля със студена вода и угаси страстта й. Никога не беше обичала някой по този начин. Нима можеше да го докосне със силата си? Как можеше да направи подобно нещо? Отдръпна се назад. Какво щеше да направи?
Седна назад на пети и като отдръпна ръката си от гърдите му, я постави върху устата си. Светът около нея се срути. Как да му каже? Той щеше да я намрази; щеше да го загуби. Главата й болезнено се завъртя.
Ричард седна изправен и нежно постави ръка на рамото й.
— Калан — меко каза той, привличайки към себе си паникьосания й поглед, — не ми казвай, ако не искаш. Направи го само ако самата ти желаеш.
Веждите й се сключиха над очите от усилието да не се разплаче.
— Моля те — едва изричаше думите. — Просто ме прегърни!
Той нежно я придърпа към себе си и положи главата й на рамото си. Болка, болка от онова, което е тя самата, протегна към душата й ледените си пръсти. С другата си ръка той силно я притисна към себе си и започна да я люлее.
— Нали за това са приятелите — прошепна в ухото й той.
Беше толкова изтощена, че нямаше сили дори да заплаче.
— Ричард, обещавам да ти кажа. Но не тази вечер. Тази вечер просто ме гушни. Моля те!
Той бавно се отпусна назад и я притисна плътно до себе си със силните си ръце, докато тя гризеше кокалчетата на пръстите си и с другата си ръка също го притискаше към себе си.
— Когато искаш. Чак тогава — увери я той.
Ужасът от собствената й същност също я обви в хладната си прегръдка. Тя потръпна от студенината й. Дълго време не можа да затвори очи, докато най-накрая заспа. Последните й мисли бяха за него.
Двадесет и осма глава
— Опитай още веднъж — каза Пилето. — И престани да мислиш за птицата, която искаш да извикаш — той чукна с кокалчето си главата на Ричард, — не с това — забоде пръст в корема му. — А с това!
Щом Калан му преведе, Ричард кимна и постави свирката на устните си. Изду бузи, за да я надуе. Както обикновено, звук не се чу. Пилето, Ричард и Калан огледаха равната местност. Ловците, които ги придружаваха, нервно се озъртаха, подпрени на забитите си в тревата копия.
Изведнъж хиляди скорци, врабчета и дребни полски птици се спуснаха надолу, като се гмуркаха и кръжаха над малката група хора. Ловците, заливащи се от смях, както вече цял ден правеха, се скриха в тревата. Въздухът са изпълни с дребни птици, щуращи се бясно насам-натам. Небето почерня от тях. Ловците легнаха на земята, закривайки главите си с ръце, като не спираха да се смеят истерично. Ричард въртеше очите си на всички посоки. Калан се засмя настрана, като извърна лице от него. Пилето като обезумял надуваше отново и отново собствената си свирка, сребристата му коса се вееше след него, отчаяно се опитваше да разгони птиците. Те най-после чуха сигналите му и изчезнаха. Полето отново притихна, чуваше се само смехът на ловците, които се търкаляха по земята, без да могат да се овладеят.
Пилето въздъхна дълбоко и постави ръце на хълбоците си.
— Отказвам се. Цял ден опитвахме, а все още сме там, откъдето започнахме. Избухливи Ричард — произнесе той, — ти си най-лошият викач на птици, който някога съм срещал. И дете може да се научи да го прави от три опита, но на теб не ти достига въздух, така че няма да можеш да се научиш до края на живота си. Безнадеждно е. Единственото, което можеш да изсвириш, е: „Елате, тук има храна.“
— Но аз си мислех „ястреб“, наистина. Всяка птица, която ми каза, ми се стори трудна, честно.
Щом Калан преведе, ловците започнаха да се смеят още по-силно. Ричард им се намръщи, но те не престанаха. Пилето скръсти ръце с въздишка.
— Няма смисъл. Денят си отива, скоро ще свикаме Съвещанието. — Той обгърна с ръка раменете на отчаяния Търсач. — Въпреки това задръж подаръка ми. Макар че той никога не ще може да ти послужи, нека те подсеща, че може да си по-добър от повечето хора в някои неща, но тук дори едно дете те превъзхожда.
Ловците отново избухнаха. Ричард въздъхна и кимна.