Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя стисна зъби и преглътна с мъка, докато той хапна още малко месо.
— Малко е странно, никога досега не съм ял подобно нещо — той млъкна, гласът му се промени. — Какво е това? — въпросът му завърши със застрашителна интонация, погледът му се втвърди. Тя нямаше намерение да му казва, но начинът, по който я погледна, промени решението й.
Тя попита Пилето, след което отново се обърна към Ричард.
— Казва, че е огнеборец.
— Огнеборец — Ричард се наведе напред. — Що за животно е тоя огнеборец? — Калан се вгледа в пронизителните му сиви очи. Отвърна с мек глас.
— Един от хората на Мрачния Рал.
— Разбирам — той се отдръпна назад.
Знаел е. Тя осъзна, че той е знаел още преди да зададе въпроса. Искал е да види дали тя ще го излъже.
— Какви са тези огнеборци?
Тя попита старейшините откъде познават огнеборците. Савидлин изгаряше от желание да разкаже историята. Щом той свърши, Калан се обърна към Ричард.
— Огнеборците са пратеници, обикалящи страната с декрет, подписан от Рал, в който се забранява използването на огън. В изпълнение на задълженията си те понякога са много груби. Савидлин каза, че двама от тях дошли в селото преди две седмици и им казали, че огънят е незаконен, и когато Калните не се съгласили да се подчинят на новия закон, онези ги заплашили. Калните се страхували, че двамата могат да се върнат за подкрепление. Така че ги убили. Те вярват, че можеш да се сдобиеш с мъдростта на врага си, ако го изядеш. За да бъдеш мъж сред тях, за да станеш един от тях, и ти трябва да ядеш от това месо, така ще получиш мъдростта на враговете им. Това е основната цел на тези банкети. Тази и викането на духовете на предците.
— Изядох ли достатъчно, за да задоволя старейшините? — очите му я пронизваха. Щеше й се да избяга.
— Да.
Особено внимателно Ричард остави парчето плът. Усмивката се върна на устните му и той, говорейки на Калан, отново върна поглед върху четирите млади жени, като прегърна двете, стоящи най-близо до него.
— Калан, направи ми една услуга. Иди да ми донесеш една ябълка от раницата. Иска ми се да хапна нещо познато, за да излича този вкус от устата си.
— Имаш крака — озъби му се тя.
— Да, но трябва да отделя малко време, за да реша с коя от тези красиви жени ще си легна.
Изправяйки се на крака, Калан хвърли гневен поглед на Пилето и като буреносен облак се запъти към къщата на Савидлин. Радваше се да се откъсне за малко от Ричард, да не гледа как го опипват онези момичета.
Ноктите се впиваха в дланите й, но тя, вървейки покрай веселите хора, не го забелязваше. Танцуващите продължаваха танца си, музикантите — музиката си, децата не спираха да се смеят. Хората, покрай които минаваше, й пожелаваха всичко най-хубаво. Искаше й се някой да й каже нещо злобно, за да има повод да го удари.
Щом стигна в къщата на Савидлин, тя влезе вътре и се строполи на една от кожите на пода, като безуспешно се опита да сдържи сълзите си. Само няколко минути, каза си, толкова щеше да й е достатъчно, за да се вземе отново в ръце. Ричард правеше онова, което Калните изискваха от него, онова, което тя самата обеща на Пилето, че той ще прави. Нямаше право да се гневи, ни най-малко; Ричард не й принадлежеше. Тя заплака, раздирана от силна болка. Нямаше право да се чувства така, нямаше право да му се сърди. Но се сърдеше; беше бясна.
Спомни си какво каза на Пилето — че това си е неин проблем с последствия, които сама ще трябва да понася и от които се страхуваше неистово.
Ричард правеше всичко това, за да се свика Съвещанието, което бе необходимо, за да намерят кутията и да спрат Рал. Калан избърса сълзите от очите си.
Но не беше нужно да го прави с толкова голямо удоволствие. Можеше да мине и без да се държи като…
Тя извади от раницата му една ябълка. Какво значение имаше. Тя не можеше да промени нещата. Но и не беше нужно да се радва на това, което виждаше. Отвори вратата, захапала устни, и се опита още веднъж да изличи всичко от лицето си. Добре поне, че беше тъмно. Когато прекоси събралото се множество, тя намери Ричард със свалена риза. Момичетата рисуваха по голото му тяло ловните символи на Калните. Пръстите им нанасяха върху гърдите му нащърбени линии от бяла и черна кал, правеха кръгове около раменете му. Щом тя се изправи над тях и ги погледна отгоре, те спряха.
— Ето — изтърси тя ябълката в ръката му и седна намусена.
— Все още не мога да реша — каза той, като излъска ябълката в панталона си и премести поглед от едното на другото момиче. — Калан, сигурна ли си, че нямаш някакви предпочитания? Би ми била от помощ — гласът му многозначително се сниши и възвърна студенината си. — Изненадан съм, че не си избрала отнапред една от тях.