Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
Така пътуваха през целия ден и през цялата нощ, като изминаваха по шест мили в час.
На другия ден при изгрев слънце глух шум оповести близостта на океана. За да стигнат брега на тридесет и седмия паралел, където щеше да ги чака Том Остин, трябваше да заобиколят залива!
Когато се показа морето, всички погледи се устремиха въпросително в далечината. Може би „Дънкан“ по някакво чудо да беше тук и както преди един месец на нос Кориентес, по аржентинското крайбрежие, да плава успоредно с брега?
Не видяха нищо. Небето и водата се сливаха на хоризонта. Нито едно платно не оживяваше просторния океан.
Оставаше още една надежда. Може би Том Остин бе решил да пусне котва в залива Туфолд, защото морето беше бурно и беше опасно да се държи кораб в открито море.
— В Идън! — каза Гленарван.
Пощенската кола пое надясно по околовръстния път, който вървеше по брега на залива, и се отправи към малкия град Идън, отстоящ на пет мили.
Пощальоните спряха недалеч от постоянния огън, който сочи входа на залива. В залива бяха пуснали котва няколко кораба, но на нито един от тях не се развяваше флагът на Малкъм.
Гленарван, Джон Манглс и Паганел слязоха от колата и изтичаха до митницата, където разпитаха чиновниците и прегледаха списъка на пристигналите през последните няколко дни кораби. От една седмица не беше влизал нито един кораб.
— Може би не е заминал! — извика Гленарван, който по силата на един лесно обясним за сърцето на човека прелом започна да храни надежда. — Може би сме пристигнали преди него!
Джон Манглс поклати глава. Той познаваше Том Остин. Неговият помощник не би забавил никога с десет дни изпълнението на една заповед.
— Искам да знам какво е положението — каза Гленарван. — По-добре истината, отколкото съмнение.
Четвърт час след това бе пратена телеграма до началника на пристанището в Мелбърн. После пътешествениците отседнаха и хотел „Виктория“. В два часа Гленарван получи телеграфен отговор. Той имаше следното съдържание:
Лорд Гленарван, Идън
Туфолд бей
„Дънкан“ заминал на 18 този месец в неизвестна посока
Ж. Андрюс
Телеграмата падна от ръцете на Гленарван.
Нямаше никакво съмнение! Честната шотландска яхта бе превърната от Бен Джойс в пиратски кораб!
Така завърши преминаването на Австралия, което започна при такива щастливи предзнаменования. Следите на капитан Грант и на корабокрушенците изглеждаха безвъзмездно загубени. Този неуспех бе струвал живота на целия екипаж. Лорд Гленарван бе претърпял поражение. Този смел търсач, който в пампасите не отстъпи пред съюзените срещу него стихии, тук, на австралийския материк, бе победен от коварството на хората.
Трета част
Глава I
„МЪКУОРИ“
Ако някога тия хора, които търсеха капитан Грант, трябваше да загубят надежда, че ще го видят отново, не беше ли сега, когато бяха загубили всичко? Към коя точка на земното кълбо да насочат нова експедиция? Как да изследват нови земи? „Дън-кан“ вече не съществуваше и връщането им веднага в родината не беше възможно. Предприетото от великодушните шотландци дело бе пропаднало. Несполука! Скръбна дума, която няма отзвук в една смела душа, и все пак под ударите на съдбата Гленарван трябваше да признае безсилието си да продължи това самоотвержено дело.
В тази обстановка Мери Грант има куража да не произнесе повече името на баща си. При мисълта за току-що загиналия нещастен екипаж тя сдържа собствената си мъка. Дъщерята отстъпи пред приятелката и сега тя на свой ред утешаваше леди Гленарван, след като беше толкова пъти утешавана от нея! Тя първа заговори за връщане в Шотландия. Като я гледаше колко е смела и примирена, Джон Манглс се възхищаваше от нея. Той искаше да заговори отново в полза на капитана, но Мери го спря с поглед и по-късно му каза:
— Не, господин Джон, трябва да помислим за тия, които пожертвуваха себе си. Лорд Гленарван трябва да се върне в Европа.
— Имате право, мис Мери — отговори Джон Манглс, — това е наложително. Трябва също да се уведомят английските власти за съдбата на „Дънкан“. Но не губете надежда. Ние няма да изоставим започнатите издирвания и, ако се наложи, аз ще ги продължа сам! Ще намеря капитан Грант или ще загина!
Джон Манглс поемаше едно сериозно задължение. Мери го прие и протегна ръка към младия капитан, сякаш да потвърди това споразумение. От страна на Джон Манглс това беше преданост за цял живот, а от страна на Мери — израз на вечна признателност.
През този ден бе решено окончателно да заминат незабавно за Мелбърн. На другия ден Джон отиде да направи справка за заминаващите кораби. Той разчиташе, че между Идън и столицата на Виктория има чести съобщения.