20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Мускетарите пристигнаха в тръс; в същото време от Другата страна на крайбрежната улица пристигнаха десетте души, които беше дал на Коменж.
— Е какво? — обърна се д’Артанян към тях. — Случи ли се нещо ново?
— Ах, господине, каретата им се счупи отново — отговори сержантът. — Това е истинско нещастие.
Д’Артанян сви рамене.
— Некадърници — каза той. — Когато се избира карета, тя трябва да бъде здрава: каретата, с която се арестува един Брусел, трябва да издържа десет хиляди души.
— Какво ще заповядате, господин лейтенант?
— Вземете отряда и го заведете в казармата.
— А вие сам ли ще вървите?
— Разбира се. Да не мислите, че имам нужда от конвой?
— Но…
— Хайде, вървете!
Мускетарите тръгнаха и д’Артанян остана сам с Раул.
— Е, как се чувствувате? — попита той.
— Недобре, господине; главата ми тежи и гори.
— Какво й е на тая глава? — запита д’Артанян и повдигна шапката. — А, а, натъртване!
— Да, май че една саксия с цвете падна на главата ми.
— Проклетници! Но вие сте с шпори, на кон ли бяхте?
— Да; но слязох, за да защитя господин дьо Коменж, и някой ми взе коня. Но ето го!
Наистина в същата минута край тях минаваше конят на Раул, на който препускаше в галоп Фрике, като размахваше четирицветната си шапка и викаше:
— Брусел! Брусел!
— Ей! Стой, проклетнико! — извика д’Артанян. — Дай тук коня!
Фрике чу добре, но се престори, че не чува нищо, и се опита да продължи пътя си.
За миг д’Артанян изпита желание да се спусне след Фрике, но после реши да не оставя Раул сам; той се задоволи да извади един пистолет от кобурите си и вдигна спусъка
Фрике имаше остро зрение и тънък слух; той видя движението на д’Артанян, чу как щракна спусъка и веднага
спря коня.
— А, вие ли сте, господин офицер! — извика той, като се приближи до д’Артанян. — Много се радвам, че ви срещнах.
Д’Артанян го погледна внимателно и позна в него момчето от улица дьо ла Каландр.
— А ти ли си, хубостнико! — каза той. — Ела тука.
— Да, аз съм, господин офицер — отговори Фрике с най-невинен вид.
— Значи ти си променил занаята? Значи вече не си четец? Не прислужваш вече в гостилницата? Значи си станал крадец на коне?
— О, господин офицер, как можете да говорите така? — извика Фрике. — Аз търсех благородника, на когото принадлежи тоя кон, един хубав кавалер, храбър като Цезар … — Тук той се престори, че едва сега вижда Раул, и продължи: — А, но ако не се лъжа, ето го и него! Вие няма да ме забравите, господине, нали?
Раул бръкна в джоба си.
— Какво искате да правите? — попита д’Артанян.
— Ще дам десет ливри на това славно момче — отговори Раул и извади един пистол от джоба си.
— Десет ритника в корема! — каза д’Артанян. — Махай се, проклетнико! И не забравяй, че зная къде да те намеря.
Фрике не очакваше, че ще се отърве толкова евтино, и с един скок се намери от крайбрежната улица в улица Дофин, където изчезна. Раул се качи отново на коня си и двамата поеха бавно към улица Тиктон, при което д’Артанян пазеше младежа като свой син.
По целия път се чуваха непрекъснато глухи роптания и далечни заплахи, но като виждаха войнствената външност на офицера и внушителната шпага при бедрото му, всички правеха път и никой не се решаваше да извърши сериозно нападение.
И така, те пристигнаха без премеждие в странноприемницата „Козичка“.
Хубавата Мадлен съобщи на д’Артанян, че Планше се върнал с Мускетон, който геройски издържал ваденето на куршума и се чувствувал толкова добре, доколкото позволявало състоянието му.
Д’Артанян заповяда да повикат Планше; но колкото и Да го викаха, Планше не отговори: той беше изчезнал.
— Тогава дайте вино! — каза д’Артанян.
После, когато виното беше поднесено и двамата останаха отново сами, д’Артанян се обърна към Раул.
— Вие сте много доволен от себе си, нали? — рече той, като го гледаше в очите.
— Да, разбира се — отговори Раул. — Струва ми се, че изпълних дълга си. Не защищавах ли краля?
— А кой ви каза да защищавате краля?
— Сам граф дьо Ла Фер. М
— Да, краля; но днес вие защищавахте не краля, а мазарини, а това не е все едно и също нещо.
— Но, господине …
— Вие извършихте ужасна грешка, млади човече, че се намесихте, дето не ви е работа.
— Но вие самият …
— О, аз съм друго нещо; аз трябва да се подчинявам на заповедите на моя началник. Вашият началник е господин принцът. Разберете добре това, вие нямате друго началство… Ама че луда глава! — продължи д’Артанян. — Изведнъж решава да стане мазаринист и да помага да се арестува Брусел! Да не сте продумали за това, иначе господин граф дьо Ла Фер ще се ядоса много.