Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Продължавахме да се движим през лондонската нощ. По пътищата нямаше нищо. Звездите започнаха да примигват над покривите: зората наближаваше бързо. Двигателят на колата бръмчеше изморено. Извън полезрението на Натаниел, точно над покрива на лимузината подскачаха и лъкатушеха четири червени светлини.
За разлика от господаря ми момичето изглеждаше много хладнокръвно. Хрумна ми, че тя знаеше, че той ще я измами — нека си го кажем направо, не е необходим мозък на джин, за да се досетиш за това, — но все пак отиваше спокойно към съдбата си. Морското свинче кимна със съжаление на себе си. Повече отвсякога се възхищавах на решимостта й — и на елегантността, с която я проявяваше. Но все пак това за вас е свободната воля. В този свят на мен не ми се полагаше този лукс.
Според напътствията на момичето се движехме на юг през центъра на града, през реката и в един западнал район с лека индустрия и търговия, където се издигаха порутени триетажни жилищни сгради. Вече се виждаха няколко прегърбени пешеходци, тръгнали бавно за ранните си смени. Покрай нас бавно минаха няколко отегчени полуафрити и веднъж едно дебело дяволче-вестоносец, понесло гигантски пакет. Накрая завихме в тясна павирана алея, която минаваше под ниска арка и продължаваше като опустяла уличка.
— Тук. — Момичето почука на стъклото на шофьора. Парчето дърво спря и остана седнал в очакване на заповеди. Останалите слязохме, схванати и изстинали под първите светлини на зората. Морското свинче протегна същността си и се върна във формата на Птолемей. Огледах се и видях наблюдателните сфери да се мотаят на разстояние.
От двете ни страни имаше редици тесни, боядисани в бяло, леко занемарени жилищни постройки. Без думи момичето се приближи до няколко стъпала, водещи надолу към врата на мазе. Сбутвайки Хирнек пред себе си, Натаниел я последва. Аз бях най-отзад.
Господарят ми ме погледна през рамо.
— Ако опита някой трик, убий я.
— Трябва да бъдеш по-точен — казах. — Какъв трик? С карти, с монети, ходене по въже — какво?
Той ме изгледа.
— Всичко, което нарушава споразумението ми с нея, с цел да ми причини вреда или да й помогне да избяга. Така достатъчно ясно ли е?
— Кристално.
Момичето ровичкаше наоколо в мрака пред вратата; от някаква ниша или нещо подобно измъкна ключ. Миг по-късно вратата изскърца и се отвори. Без да каже и дума, тя пристъпи вътре; ние тримата се вмъкнахме след нея.
Промъквахме се и завивахме през последователност от подобни на лабиринт мазета, Кити, Хирнек, Натаниел и аз, близо един зад друг сякаш танцувахме бавна и тъжна конга107. Тя явно познаваше пътя достатъчно добре, включвайки електрическите ключове от време на време, приклякваше под ниски арки, в които ние си удряхме главите, без да поглежда назад. Беше обиколен маршрут; зачудих се дали минотавърският ми вид не би бил по-подходящ.
Погледнах назад и видях сиянието на поне една сфера, носеща се след нас. Все още ни наблюдаваха отдалеч.
Когато момичето най-накрая спря, се намирахме в една малка стаичка встрани от основната част на мазето. Тя включи слаба крушка. Стаята беше празна с изключение на купчина дърва в единия ъгъл. От тавана капеше вода и се процеждаше на вадички по пода. Натаниел сбърчи нос.
— Е? — изстреля той. — Не виждам нищо.
Момичето пристъпи към дървата и протегна крак някъде в купчината. Последва изскърцване; една част от зидарията се отвори със замах пред нея. Зейнаха сенки.
— Стой на място! Няма да влизаш. — Господарят ми остави Хирнек за пръв път и избърза напред, за да застане между Кити и тайната врата. — Бартимеус, върви вътре и докладвай какво си намерил. Ако жезълът е вътре, донеси ми го.
Доста по-нерешително от обикновено се приближих към вратата и издигнах щит около себе си в случай на някакви клопки. Когато се приближих, усетих предупредително пулсиране на всичките седем нива, индикация за силна магия някъде напред. Внимателно мушнах глава в дупката и се огледах.
107
Вид кубински танц, при който участниците са един зад друг. — Бел.прев.