Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Последва одобрително мърморене. Господин Девъро сви рамене. Сред министрите госпожица Уитуел остана безмълвна, с каменно лице. Пълният външен министър, Фрай, заговори:
— Добре. Никога не съм харесвал това момче. Косата му е прекалено дълга и има нахално лице. Имаш ли някакви методи предвид, Дювал?
— Вероятно кладенеца на разкаянието? Предлагам да го окачим вътре до носа за през нощта. Това обикновено кара предателите да проговорят, ако змиорките им оставят езиците.
Фрай кимна.
— Змиорки. Това ми напомня — какво ще кажете за още една лека вечеря?
Господин Мортенсен се наведе напред.
— Какво ще кажете за макарата, Дювал? Тя често се оказва ефективна.
— Скръбната орбита е най-изпробваният и доказан метод, считам аз.
— Може би по няколко часа във всяко едно?
— Може би. Да разкарам ли негодника оттук, Рупърт?
Министър-председателят изду бузи, издуха въздуха и се облегна назад в стола си. Проговори колебливо.
— Предполагам, Хенри. Предполагам.
Господин Дювал щракна с пръсти; от сенките пристъпиха четирима от нощната полиция, всеки един по-мускулест от предишния. Маршируваха в крак през стаята към затворника, а водачът им измъкна тънки сребърни белезници от колана си. При това развитие на нещата, Натаниел, който се гърчеше и жестикулираше оживено от известно време, започна толкова развълнуван протест, че едно приглушено скимтене успя да проникне през лентата на устата му. Министър-председателят явно си спомни нещо; той вдигна ръка.
— Един момент, Хенри. Трябва да позволим на момчето да се защити.
Началникът на полицията се намръщи нетърпеливо.
— Трябва ли, Рупърт? Внимавай. Той е благовиден малък дявол.
— Това ще преценя сам. — Господин Девъро погледна Мортенсен, който направи неохотен жест. Желатиновата лента около устата на Натаниел се разтвори във въздуха, оставяйки горчив вкус. Той извади кърпичка от джоба и изтри потта от лицето си.
— Хайде давай — каза Дювал. — Й внимавай, без лъжи.
Натаниел се поизправи и прокара език по устните си. Виждаше само враждебност в очите на старшите магьосници, с изключение на — и това беше единствената му надежда сега — може би тези на самия господин Девъро. Там той забеляза нещо, което може би бе несигурност, смесена със силно раздразнение. Натаниел си прочисти гърлото. Отдавна се гордееше с връзката си с министър-председателя. Бе дошъл моментът да я изпробва.
— Благодаря ви за възможността да говоря, сър — започна той. Опита се да придаде на гласа си лека, спокойна увереност, но страхът го превърна в писукане. Само мисълта за къщата на убеждението, една част от Тауър, предназначена за разпитване на затворници, го разтрепери. Бартимеус се бе оказал прав: чрез действията си беше станал уязвим за враговете си. Сега трябваше да бъде по-убедителен от тях. — Инсинуациите на господин Дювал са безпочвени — каза той, — а госпожица Фарар е, най-малкото, което може да се каже, свръхусърдна. Надявам се, че все още има време да се оправят щетите, които нанесоха.
Чу как някъде край него Джейн Фарар леко изсумтя. Господин Дювал изръмжа в знак на протест, който бе пресечен от един-единствен поглед на министър-председателя. Окуражен до известна степен, Натаниел продължи:
— Пътуването ми до Прага и въпросът с момичето са две напълно различни неща, сър. Вярно е, че смятам, че много от атаките в Лондон са дело на голем; разследванията по този въпрос все още не са приключили. Междувременно използвах този младеж — той кимна към Хирнек — да изкарам предателката Кити Джоунс от скривалището й. Той е неин стар съучастник и предположих, че може да се опита да го спаси. Веднъж попаднала в ръцете ми, тя скоро щеше да ми каже местонахождението на жезъла, който след това щях да мога да ви предам. Пристигането на вълците на госпожица Фарар напълно провали засадата ми. Вярвам, че ще бъде сериозно порицана.