Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Джейн Фарар нададе яростен вик.
— Моите мъже бяха обградили момичето! Демонът я отнесе.
— Разбира се. — Натаниел беше самата учтивост. — Защото вашите мъже щяха да я разкъсат на парчета. Бяха изпълнени с жажда за кръв. Как тогава щяхме да вземем жезъла?
— Те са имперска полиция, пряко отговорни пред господин Дювал…
— Точно така и би било трудно да се намери по-брутална и безсистемна организация. — Натаниел продължи да напада. — Признавам, че съм бил потаен, сър — рече той сладкодумно, обръщайки се изцяло към господин Девъро, — но аз знаех, че това е деликатна операция. Момичето е опърничаво и дръпнато. За да намеря жезъла, трябваше да пипам внимателно: трябваше да й предложа в замяна безопасността на това момче. Опасявах се да не би обичайно тежката ръка на господин Дювал да застраши всичко. Както, за съжаление, стана.
Яростта в очите на началника на полицията представляваше изключителна гледка. Смуглото му лице стана червено като домат, вените по врата и ръцете му се издуха като корабни въжета, а ноктите му — които изглеждаха малко по-дълги отпреди малко, — се впиха дълбоко в плота на масата. Така се задушаваше, че едва говореше.
— Стражи! Махнете този проклет младеж оттук. Ще се погрижа за него веднага.
— Самозабравяш се, Хенри. — Господин Девъро говореше тихо, но заплахата в гласа му беше ясна. — Аз съм и съдия, и жури в това правителство; само аз ще решавам съдбата на Мандрейк. По никакъв начин не съм убеден, че той е предателят, както твърдиш. Джон — продължи той, — твоят демон държи момичето, тази Кити Джоунс, под охрана, така ли?
— Да, сър. — Лицето на Натаниел бе изопнато от напрежение. Все още не беше свободен; тъмната сянка на кладенеца на разкаянието все още висеше над него. Трябваше да внимава. — Изпратих я на спокойно място, откъдето да мога да изпълня плана си. Надявам се, че това дълго отлагане не е провалило всичко.
— И си възнамерявал да върнеш жезъла на мен? — Девъро го изгледа с крайчеца на очите си.
— Разбира се, сър! Надявах се един ден да го видя да стои до амулета на Самарканд в правителствените трезори, сър. — Той прехапа устни и зачака. Това беше най-големият му коз, естествено — когато бе взел амулета, той беше спасил живота на Девъро и не искаше министър-председателят да го забравя. — Все още мога да го направя, сър — добави той. — Ако отведа този Хирнек при момичето и им обещая безопасност, вярвам, че начаса ще ми даде жезъла.
— И на момичето ли? Тя ще бъде освободена?
Натаниел се усмихна самодоволно.
— О, не, сър. След като взема жезъла, тя и Хирнек могат да бъдат разпитвани на воля. — Усмивката му бързо се изпари, защото Якоб Хирнек го изрита по пищяла.
— Момчето е съвършен лъжец. — Господин Дювал бе успял малко да се поуспокои. — Моля те, Рупърт, нали няма да се подлъжеш…
— Вече взех решение. — Министър-председателят се наведе напред, преплитайки пръсти. — Мандрейк се е доказвал като ценен и лоялен в миналото; трябва да му дадем шанс. Ще приемем думите му на доверие. Нека вземе жезъла. Ако го направи, потайността му по този въпрос ще бъде простена. Ако не, ще приема версията за събитията на Хенри и ще го пратя в Тауър. Един добър компромис, нали? Всички доволни ли са? — Усмихвайки се, той погледна последователно намръщения разочарован господин Дювал и позеленелия от притеснение Натаниел. — Добре. Мандрейк може да тръгва. А сега, някой май спомена храна. Да започнем с малко византийско вино!
В стаята полъхна топъл бриз. Напред пристъпиха невидими роби, понесли кристални чаши и гарафи, пълни с вина с цвят на кайсия. Джейн Фарар се наведе под чинията с наденички от еленско месо, която мина край главата й.
— Но, сър, нали няма да оставите Мандрейк да извърши това сам?
— Да, трябва да изпратим един батальон войници! — Дювал нетърпеливо бутна предложената му чаша встрани. — Ще е глупаво да му се доверим.
Натаниел вече беше на половината път до вратата. Побърза обратно.
— Сър, това е изключително деликатна ситуация. Шайката вълци само ще провалят всичко.
Господин Девъро опитваше от една чаша.
— Възхитително. Ароматът на Мармара… Е, отново ще направим компромис. Ще прикачим към Мандрейк няколко наблюдателни сфери, за да можем да проверяваме ходовете му. А сега, може ли някой да ми подаде онзи вкусно изглеждащ кускус?
Натаниел окова Якоб Хирнек с невидима връзка и напусна залата, повеждайки го за ръката. Не изпитваше въодушевление. За момента бе попречил на Дювал, но перспективите бяха мрачни, ако не осигуреше жезъла и то навреме. Знаеше, че вече е използвал всичката добра воля на министър-председателя към него, а антипатията на всички останали министри бе осезаема. Кариерата и животът му висяха на косъм.