Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Щабсфелдфебелът продължаваше да фъфли нещо, което нямаше никакъв смисъл:

— Житото изчезна от полето, изчезна — in dieser Stimmung erhielt er Einladung und gunz zu ihr398. Празникът Свети дух е напролет.

Ротният фелдфебел Ванек продължаваше да барабани по масата, пиеше и от време на време си спомняше, че в склада го чакат десет души войници и един подофицер.

При тая мисъл той се усмихваше на себе си и махваше с ръка.

В канцеларията на единадесета рота се върна късно и намери Швейк на телефона.

— Формата е небитие и небитието е форма — можа да изплюе той, катури се облечен на леглото и веднага заспа.

А Швейк продължаваше да седи при телефона, понеже преди два часа поручик Лукаш беше му съобщил, че все още е на конференция при господин полковника, и забрави да му каже, че може да се отдалечи от телефона.

После с него говори по телефона и подофицерът Фукс, който, след като бе намерил склада заключен, напразно беше чакал с десетте войници да дойде ротният фелдфебел.

Накрая подофицерът Фукс се запиля нанякъде, а десетте войници един по един се върнаха в бараката си.

От време на време Швейк се развличаше, като вземаше слушалката и слушаше. Телефонът беше някаква нова система, която току-що въвеждаха в армията, и имаше това предимство, че чуждите разговори се чуваха доста ясно по цялата линия.

Обозът и артилерийските казарми се псуваха взаимно, сапьорите се заканваха на военната поща, военното стрелбище ръмжеше по адрес на картечарите.

А Швейк продължаваше да седи при телефона.

Конференцията у полковника не свършваше.

Полковник Шрьодер развиваше най-новите военни теории и особено подчертаваше значението на минохвъргачите.

Говореше врели-некипели: за това какво е било преди два месеца положението на фронта долу и на изток, за значението на безупречната връзка между частите, за отровните газове, за стрелбата срещу неприятелските самолети, за снабдяването на войската на фронта. След това премина върху отношенията вътре във войската.

Той се разприказва надълго и нашироко за отношенията на офицерите към войниците, на войниците към подофицерите, за преминаването към неприятеля, за политическите събития и за това, че петдесет на сто от чешките войници са „politisch verdächtig“399.

— Jawohl, meine Herren, der Kramarsch, Scheiner und Klofatsch.400

Повечето от офицерите през това време се питаха кога дядката ще престане да дрънка, но полковник Шрьодер продължаваше да бръщолеви за новите задачи на новите бойни батальони, за падналите офицери от полка, за цепелините, за испанските ездачи401, за клетвата.

В тоя миг поручик Лукаш си спомни, че добрият войник Швейк не бе присъствувал при полагане на клетва от батальона, тъй като през това време се намираше под следствие в дивизионния съд.

И това изведнъж му се стори така смешно. То беше нещо подобно на истеричен смях, който зарази седящите наоколо офицери. Този смях привлече вниманието на полковника, който беше преминал на нова тема: опитът, придобит от немските армии при отстъплението им в Ардените. Той забрави какво искаше да каже и забеляза: