Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Пътят на кралете (том I)
Пътят на кралете (том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят на кралете (том I)

Электронная книга - «Пътят на кралете (том I)». Краткое содержание книги:

Приветстваният за завършването на сагата на Робърт Джордан „Колелото на времето“ Брандън Сандърсън сега започва свой собствен голям цикъл, който е също толкова амбициозен и увлекателен като проект.Рошар е свят на скали и бури, които с невероятна мощ помитат каменистата земя, оформяйки среда и цивилизация. Животните се крият в черупки, дърветата прибират клоните си, а тревата се оттегля под лишената от почва повърхност. В този свят градовете се строят само на местата, осигуряващи спокойствие и укритие от нестихващите бури.Изминали са столетия от падането на десетте свещени ордена, наречени Сияйните рицари, но са останали техните тайнствени Вълшебни мечове и Вълшебни брони, които превръщат обикновените хора в почти непобедими бойци. За тях се водят и се печелят войни, а някои са готови да се разделят с цяло кралство, за да ги притежават.Такава война бушува из разрушената област на име Пустите равнини. Тук Каладин, който от чирак-лечител се превръща в копиеносец, за да брани малкия си брат, е взет в робство. В една безсмислена война, водена поотделно от десет армии срещу един враг, той се бори да спаси хората си и да проумее защо водачите смятат, че могат да ги пожертват.Сиятелният господар Далинар Колин е командир на една от армиите. Подобно на своя брат, покойния крал, той е запленен от древното писание „Пътят на кралете“. Разтревожен от завладяващите го видения от древността и от образите на Сияйните рицари, той започва да се съмнява в собствения си здрав разум.Отвъд океана неопитна млада жена, Шалан, иска да се обучава при изтъкнатия учен и прочута еретичка Ясна Колин, племенница на Далинар. Макар искрено да обича учението, подбудите й далеч не са чистосърдечни. Тя планира дръзка кражба, а проучванията, които прави за Колин, насочват към тайните на Сияйните рицари и към същинската причина за войната из Пустите равнини.Плод на повече от десет години планиране, писане и сътворяване на един нов свят, романът „Пътят на кралете“ е само първото действие от Летописите на Светлината на Бурята — един бъдещ дързък шедьовър.Кажи отново древните заклинания:Животът пред смъртта.Силата пред слабостта.Пътят пред целта.И върни на хората Вълшебните брони, които някога са носили.Сияйните рицари трябва да се възправят отново.
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 217
Перейти на страницу:

Всъщност Роион като че ли обмисляше предложението.

— Кой взима скъпоценното ядро?

— Делим богатството по равно — отговори Далинар.

— А ако спечелим Вълшебен меч?

— Който го спечели, ще го вземе, очевидно е.

— И най-вероятно това ще си ти — навъсено рече Роион. — Понеже и ти, и синът ти вече сте Броненосци.

Ето каква беше най-голямата трудност с Вълшебните мечове и Броните — почти нямаше вероятност да ги спечелиш, ако вече не притежаваш свои. Всъщност, често се оказваше недостатъчно да имаш само Броня или само Меч. Садеас се беше изправял срещу паршендски Броненосци на бойното поле и винаги биваше принуден да отстъпи, за да не загине.

— Сигурен съм, че можем да решим нещо по-справедливо — най-сетне каза Далинар. Досега се надяваше да може да даде Броня и Меч на Ренарин, ако спечелеше отново.

— Убеден съм — скептично отвърна Роион.

Далинар пое дъх. Трябваше да е по-дързък.

— А ако ги предложа на теб?

— Моля?

— Опитваме съвместно нападение. Ако спечеля Меч или Броня, ти ще вземеш първите. Но вторите ще задържа.

Роион зяпна.

— Наистина ли би го направил?

— Кълна се в честта си, Роион.

— Добре, в твоята дума никой не би се усъмнил. Но можеш ли да ме виниш, че съм предпазлив?

— Защо?

— Аз съм върховен принц, Далинар. Вярно, че княжеството ми е най-малкото, но сам съм си господар. Не искам да се окажа подчинен на някой по-голям.

Ти вече си станал част от нещо по-голямо, гневно помисли Далинар. Това стана в мига, когато се закле във вярност на Гавилар. Роион и другите принцове не спазваха обещанията си.

— Нашето кралство може да е много повече, отколкото е сега, Роион.

— Може. Но може и аз да съм доволен от това, което имам. Както и да е, предложението ти е интересно. Ще трябва да го обмисля по-добре.

— Чудесно — каза Далинар, но инстинктите му говореха, че Роион ще отклони предложението. Принцът бе прекалено подозрителен. Върховните принцове едва се доверяваха един на друг и без залогът да са Броня и Меч.

— Ще те видя ли на празненството тази вечер? — попита Роион.

— Защо не? — отвърна Далинар с въздишка.

— Е, гадателите казват, че може да има буря довечера, нали разбираш…

— Ще бъда там — твърдо отвърна Далинар.

— Да, разбира се — подсмихна се Роион. — Няма причина да не дойдеш. — Отново се усмихна на Далинар и се оттегли, последван от адютантите си.

Далинар въздъхна и заразглежда Първичната карта, докато премисляше срещата и нейното значение. Остана дълго пред картата, загледан в Равнините като някакъв бог. Платата приличаха на нагъсто разположени острови или на грамаден витраж с неравни парчета стъкло. За кой ли път Далинар изпита чувството, че би могъл да забележи порядък в разположението на платата. Видеше ли повече от тях, вероятно щеше да успее. Какво означаваше порядъкът, в случай че наистина го има?

Всички останали бяха толкова загрижени да изглеждат силни, да се самодоказват. Мигар само той виждаше колко лекомислено е това? Сила заради самата сила? Каква полза от силата, ако не правиш нищо с нея?

Някога Алеткар е бил светлина, помисли Далинар. Така твърди книгата на Гавилар, това ми показват виденията. Нохадон е бил крал на Алеткар много отдавна. В епохата преди оттеглянето на Вестителите.

Далинар почти я виждаше. Тайната. Тайната, която така вълнуваше Гавилар в месеците преди смъртта му. Само ако можеше да се протегне още малко, Далинар щеше да я разбере. Да види целта в живота на хората. И най-сетне да знае.

Нали тъкмо това правеше през последните шест години. Да улавя, да се протяга, да стига малко по-далеч. А колкото по-далеч стигаше, толкова по-далечни сякаш ставаха отговорите.

* * *

Адолин пристъпи в Галерията с картите. Баща му още беше тук, сам. Отдалеч го наблюдаваха двама сини гвардейци. Роион не се виждаше никъде.

Адолин приближи бавно. Далинар отново имаше така честия напоследък отсъстващ поглед. Дори и да не преживяваше някой от своите епизоди, той не беше изцяло тук. Не и както присъстваше по-рано.

— Татко? — продума Адолин и пристъпи към Далинар.

— Здравей, Адолин.

— Как беше срещата с Роион? — попита Адолин и се помъчи да звучи бодро.

— Разочароващо. Оказва се, че съм много по-слаб в дипломацията, отколкото бях някога във войната.

— Няма изгода от мира.

— Всички това казват. Ала някога ние сме живели в мир и, изглежда, сме се справяли добре. Даже по-добре.

— Мир не е имало от времето на Селенията на Покоя — незабавно отвърна Адолин. — Човешкият живот на Рошар е борба. — Това беше от Аргументите.

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)