Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Напоследък все се сещаше за тях, когато разбереше, че Мелинда е прекарала следобеда с Карпентър. Всъщност подозираше, че в повечето случаи, когато му казва, че отива с Карпентър на езерото или в бара на „Честърфийлд“, или пък че ще му ходи на гости, Мелинда си е наумила нещо съвсем друго. Това му беше направо отвратително, но не даде никакъв външен израз на отвращението си — повече никакви остри забележки, никакви недоволни физиономии. На два пъти й предлага да поканят Карпентър — единия път, когато очакваха Хорас и Мери, и втория път, когато имаха хубави пържоли, но Мелинда така и не го покани. Такъв ли е бил номерът? Да го накарат да вземе отношенията им за толкова интимни, че не желаят компанията на трети? Голям хитрец беше тоя Карпентър. Наистина умееше да се владее, но беше най-лошият актьор на света. Кого си въобразяваше, че залъгва? Не успя даже хората в града да настрои срещу Виктор Ван Алън. А мисълта, че навярно и плаща на Карпентър, беше, най-меко казано, неприятна на Вик.
Успяваше да се сдържа, докато един ден видя на улицата Ралф Гоздън и Дон Уилсън заедно. Беше по обяд и на път за вкъщи спря колата пред една обущарница, за да прибере обувките на Трикси, които беше оставил на поправка. Точно излизаше от обущарницата, когато Уилсън и Ралф се зададоха по тротоара. Стори му се, че и двамата се сепнаха, като го видяха, и от това гневът му пламна.
— Здравейте — подсмихна се Вик, като приближиха. — Искам нещо да ви питам.
— Да чуем — дръзко се ухили Ралф, макар че тънката кожа на лицето му пребледня.
— Убеден съм, че вие двамата познавате Харолд Карпентър — рече Вик.
Ралф загуби ума и дума, а Уилсън едва успя да измънка, че са се виждали.
— Естествено. Вие ли го наехте?
— Да съм го наел? Какво искате да кажете? — Черните вежди на Уилсън се сключиха.
— Не се правете, че не разбирате. Карпентър изобщо не е това, за което се представя. Стигнах до извода, че е детектив, по всяка вероятност подбран от вас, Уилсън. До Ню Йорк ли ходихте да го наемете… — щеше да каже „за жена ми“, но се спря.
— Не разбирам за какво говорите — намръщен рече Уилсън.
Но по уплашения поглед на Ралф му стана ясно, че е уцелил истината или поне е близо до нея.
— Много добре разбирате. Карпентър е детектив и това ви е известно, нали? Нали, Уилсън? — Вик пристъпи крачка напред и Уилсън се отдръпна. Би го ударил с удоволствие.
Уилсън се озърна дали някой не ги гледа.
— Възможно е. Но не го познавам достатъчно добре.
— А кой го нае? Нали вие? — Вик изгледа Ралф. — А може би вие? Макар че, като поразмисли човек, не бихте имали смелост за подобно нещо. Предпочитате да стоите настрана и да се забавлявате, нали, Ралф?
— Да не сте откачили? — само успя да промълви Ралф.
— Към кое детективско бюро се числи? — обърна се Вик към Уилсън, като нарочно още повече се наведе към него.
— Но какво толкова има? Да не би да излиза прекалено често с жена ви? — изписука Ралф. — Защо тогава направо не го убиете?
— Затваряй си устата! — сряза го Уилсън. Май трепереше.
— Кое е бюрото? — повтори въпроса си Вик. — Няма какво да го увъртате, защото много добре ми е известно, че Карпентър е детектив.
Ако пък се окажеше, че не е, че е поел по съвсем грешен път, просто щяха да го сметнат за луд. А това щеше само да му помогне.
— Мълчите? Е добре, ще разбера от Мелинда. Не исках да опирам до нея, но щом се налага… Тя още не предполага, че съм се досетил. — Той погледна Уилсън с презрение. — Обещавам ви да разглася тая история. И може градът да ви се види тесен.
— Стига сте се правили на господ, Вик! — обади се Ралф, внезапно окуражен в страха си. — Да не би да е ваш тоя град? Да не би вие да раздавате правосъдие?