Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик често си мислеше за пресичането на равнината. Вече бяха много километри по на юг от последното им сблъскване с дребните джиланци, но още една схватка с тях би ги забавила прекалено и той знаеше това. Накрая реши, че се тревожи за твърде много неща и че е редно да остави Калис и дьо Лунвил да мислят за това, а той да си гледа преките задължения.
Вратата бе завършена към пладне. Ерик нареди да се запалят два огъня и реши да провери дали е извършена смяната на караула. Откри на пост същите хора, край които бе минал сутринта, и се върна в палатките, за да срита няколко души да ги сменят.
Когато дьо Лунвил се върна от разпита на хората на Нахут, вече приготвяха храната за обяд.
— Свършихте ли с оградата? — попита сержантът.
— Преди два часа — отвърна Ерик.
— Коловете?
— Сега се изострят и се забиват.
— Портата?
— На място е.
— Площадката за контраатака?
— Изгражда се — съмнявам се, че ще ни е много от полза: ако минат няколко коня едновременно, ще се разпадне.
— Някой смени ли часовите?
— Преди няколко минути се погрижих за това.
— Къде е капитанът?
— Говори с Грейлок, Праджи и Хатонис.
— Редовното офицерско съвещание, а? — каза дьо Лунвил, взе една пълна купа от готвача и започна да сърба горещата супа.
— Щом казваш, сержант — рече младежът. — За мен това все още е ново.
Дьо Лунвил го изненада с усмивка, после доизяде супата си и направи гримаса.
— Безсолна е. — Остави купата и каза: — Ако ти трябвам за нещо, ще бъда при капитана.
Ерик се обърна към един от мъжете при врящия котел и вдигна вежди.
— Какво беше всичко това?
Мъжът се казваше Самуел. Беше служил с една от първите групи, смъкнати от ешафода, и познаваше дьо Лунвил отдавна.
— Сержантът си има причини да прави това. — После замълча. След момент добави: — Но това му е първата усмивка, откакто загина Фостър, ефрейтор.
Ерик се опита да го поправи и да му обясни, че не е ефрейтор официално, но после реши, че ако трябва да си върши работата като хората, по-добре е да не обяснява, а да си държи устата затворена, и само вдигна рамене. И тъй като обядът беше почти готов, реши, че е време да докарва хората на смени за храна, така че стражите да могат да хапнат топло ядене преди да застанат на пост.
Ерик наблюдаваше разпределението на конете за онези мъже, които получиха един ден милост. Калис им направи необичайно предложение: ако яздят право към река Дии на юг, а после тръгнат край морския бряг към Чатистан или Испар, той няма да изпрати никого след тях. Предупреди ги, че ако започнат да следят него и хората му към Скръбното пристанище, ще ги избие всичките. Даде им и по малко злато. Мъжете — мечовете им бяха върнати — произнесоха наемническата клетва да направят това, което им е наредено, и се приготвиха да тръгнат.
Това, което изненада Ерик, бе, че двайсетина мъже от дружината на Нахут получиха място в техния отряд. Държаха ги настрани от другите, подготвени от дьо Лунвил, и те минаха под началството на Грейлок, което означаваше, че ще яздят с хората от клана на Хатонис. Но все пак присъединяването на чужди хора на този късен етап беше риск, който не би трябвало да поемат. Но това бе работа на Калис, Орела на Крондор — Ерик беше само временен ефрейтор.
Дьо Лунвил се приближи, за да види как Ерик съпровожда шейсетте души навън. Бяха им дадени най-ненадеждните коне и те ясно го съзнаваха, но поне никое от животните не куцаше. Позволено им бе да вземат провизии за една седмица и златото, което им даде Калис, както и оръжията си.
Половин дузина конници на Орела на Крондор щяха да ги следват от разстояние половин ден, а после щяха да се върнат. Когато бе дадена заповедта, победените наемници яхнаха конете си и тръгнаха.
Ерик ги наблюдаваше как се изтеглят, после попита:
— Сержант, защо взимаме тези допълнителни мъже?
— Капитанът си има причини — отвърна дьо Лунвил. — Ти само ги наглеждай дали правят това, което им е наредено, и не се тревожи защо са останали тук. И още нещо: пусни съобщение; никой да не споменава за предишните ни срещи със сааурците пред тези мъже.
Ерик кимна и тръгна да предаде съобщението. Когато стигна до центъра на лагера, видя, че Грейлок раздава зелени превръзки. Младежът взе една и попита:
— Какво е това?
— От тази сутрин сме Големият отряд на Нахут. — Той посочи дьо Лунвил, който обикаляше, за да прегледа запасите, с които разполагаха. — Той е Нахут. Мъжете, който останаха с нас, казаха, че Боби най-много приличал на загиналия.