Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Куин издърпа един от кинжалите от кобура и прокара острия край по дланта си. Когато бликна кръв и започна да капе, той се предложи на жената.
- Заклевам се от името на моята... – Той спря за миг. Нямаше кръвна линия от името на която да говори, не и с миналото, в което се бяха отрекли от него. – Заклевам се в името на честта си да ти служа до последния удар на сърцето си и до последния си дъх. Всичко, което пожелаеш от мен, ще бъде изпълнено без въпроси и колебание.
От една страна изглеждаше нелепо да се предлага така пред дъщерята на шибаната богиня. Като че ли Пейн имаше нужда от нещо? Ръката, с която Пейн държеше кинжала, хвана неговата и я стисна здраво.
- Бих предпочела да се закълнеш в честта си, отколкото в която и да било кръвна линия на света.
Погледите им се срещнаха, но не като на мъж и жена, а като на боец с боец, въпреки различния им пол.
- Никога няма да мога да ти благодаря достатъчно, - каза той.
- Дано тя да преживее бременността. И дано с бебето да оцелеят, само това искам.
- Сега вече имам усещането, че ще оцелеят. Благодарение на теб.
Странно бе, че му се прииска да се поклони пред жената, но понякога просто се подчиняваш на инстинктите, и той се наведе. После се обърна да си ходи – не искаше да я държи изправена, особено когато се нуждаеше от почивка. Тъкмо когато ръката му хвана бравата, Пейн измърмори:
- Ако ще благодариш на някого, благодари на Блейлок.
Куин замръзна. Бавно се извърна.
- Какво… каза?
Асейл остана на място, когато колата се изниза от паркинга и продължи по пътя, сякаш неговата натрапница бе сложила бомба в ресторанта и бързаше да се измъкне, преди да задейства детонатора. Тялото му го подтикваше да тръгне след нея, да спре колата, и да я издърпа на задната седалка. Но съзнанието му говореше друго.
Усетил порива на тялото си, той осъзна, че губи напълно контрол около нея и това беше опасно. Той бе мъж, който се славеше с непоколебимо самообладание. Обаче около тази жена не можеше да запази хладнокръвие. Особено когато тя бе непрекъснато възбудена. Той бе погълнат от желанието си да я притежава. Така че се налагаше сам да си надене юзди.
Всъщност не му влизаше в задълженията да пилее време, преследвайки някаква човешка жена, причаквайки я спотаен зад някой ъгъл, докато тя се среща с друг мъж. Усещаше напиращо желание да убие мъжа, който ѝ правеше компания за вечеря на по чийзбургер. В името на Скрайб Върджин, какво се случваше с него? Когато отговора се появи пред него, той категорично го отхвърли.
В стремежа си да пренасочи енергията, той извади телефона си, за да провери кой го бе търсил, и за да развали магията, в която бе попаднал.
Ривендж.
В толкова много отношения нямаше желание да говори с мъжа. Последното, от което се интересуваше, бе отново да предъвкват всички причини, поради които трябваше да участва в социалния и политически застой, в който се намираше Съвета. Но по-добре това, отколкото да тръгне след натрапницата...
Осъзна, че дори не знаеше името ѝ. И сам си припомни, че ще е в негов интерес никога да не го узнава.
Набра номера, придържайки айфона си до ухото с едната ръка, а другата пъхна в джоба на вълненото си палто, за да я стопли.
- Ривендж, - каза той, когато мъжа отсреща вдигна. – Говоря с теб повече отколкото с моята мамен.
- Мислех, че майка ти е мъртва.
- Така е.
- Имаш много ниски стандарти за общуването.
- Какво мога да направя за теб. – Не звучеше като въпрос. Нямаше смисъл да подтиква другия мъж към отговор.
- Всъщност аз мога да направя нещо за теб.
- С цялото ми уважение, но предпочитам сам да се грижа за бизнеса си.
- Много добра политика. Все пак познавам достатъчно добре и теб, и бизнеса ти. Не затова се обаждам. Предположих, че ще искаш да знаеш – Съвета има среща с Рот тази вечер.
- Мисля, че при последния ни разговор се разбрахме. Така че не схващам какво общо има с мен?
- Името ти изскочи накрая. След като всички си тръгнаха.
Асейл повдигна веждата си.
- В качеството на?
- Едно малко птиченце подшушна на Рот, че ти си уредил нападението на шайката копелета в дома ти през есента.
Асейл стисна здраво телефона си. И през настъпилото мълчание, той много внимателно подбра думите си.