Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— Но да им оставя всичко! — простена тя. — Да го изоставя… Да изоставя „Тагарт Трансконтинентал“… когато… тя е почти като живо същество…
— Беше. Вече не е. Остави им я. Няма да им донесе полза. Остави я. Нямаме нужда от нея. Можем да я възстановим. Те не могат. Ние ще оцелеем без нея. Те няма.
— И сме докарани до там да се отказваме и да се предаваме!
— Дагни, тъкмо ние, които сме наричани „материалисти“ от убийците на човешкия дух, ние сме единствените, които знаят каква малка стойност или значение притежават материалните обекти като такива, защото именно ние създаваме тази стойност и значение. Можем да си позволим да се откажем от тях за малко, за да отвоюваме нещо много по-скъпоценно. Ние сме душата на онова, на което железниците, медните мини, стоманодобивните заводи и петролните кладенци са тяло — и те са живи същества, които пулсират денем и нощем, като собствените ни сърца, със свещената функция да поддържат човешкия живот, но само докато остават наше тяло, докато представляват изражението, наградата и собствеността на достижението. Без нас те са трупове и единственият им продукт е отрова, не богатство или храна, отровата на разлагането, която превръща хората в орди грабливи диваци. Дагни, научи се да разбираш същността на собствената си сила и ще разбереш парадокса, който виждаш сега около себе си. Ти не трябва да зависиш от материални придобивки, те зависят от теб, ти ги създаваш, ти притежаваш единственото средство за производство. Където и да си, ти винаги ще бъдеш в състояние да произвеждаш. Но крадците, според собствената си теория, са в отчаяна, постоянна, вродена нужда, и то от сляпата милост на материята. Защо не приемеш думите им на сериозно? Имат нужда от железопътни линии, фабрики, мини, двигатели, които не могат да направят или управляват. От каква полза ще им бъде железопътната ти компания без теб? Кой я държи цяла? Кой я пази жива? Кой я спасява всеки път? Да не би да е брат ти Джеймс? Кой храни него? Кой храни мародерите? Кой произвежда оръжията им? Кой им дава средствата да те поробят? Невъзможно представление — мърляви, малки некадърници да контролират продуктите на гения — кой го направи възможно? Кой подкрепи враговете ти, кой изкова веригите ти, кой разруши достиженията ти?
Движението, което я изхвърли нагоре беше като мълчалив вик. Той скочи на крака с дълго сдържаната енергия на избликващ поток, а гласът му продължаваше напред в безмилостен триумф:
— Започваш да виждаш, нали? Дагни! Остави им скелета на железницата, остави им ръждясалите релси, изгнилите траверси и пробитите локомотиви, но не им оставяй ума си! Не им оставяй ума си! Съдбата на света зависи от това решение!
— Дами и господа — каза паникьосаният глас на един радиоговорител, който прекъсна акордите на симфонията, — прекъсваме това предаване, за да ви представим специален новинарски бюлетин. Най-голямата катастрофа в историята на железниците е станала в ранните часове днес на основната линия на „Тагарт Трансконтинентал“ в Уинстън, Колорадо, и е разрушила прочутия тунел на „Тагарт“!
Писъкът й беше като писъците, които отекнаха в последния момент в тъмнината на тунела. Звукът му остана в него до края на новините, докато двамата изтичаха до радиото в хижата и останаха, обзети от еднакъв ужас, тя — втренчена в радиото, той — загледан в лицето й.
— Подробностите бяха получени от Люк Бейл, огняр на луксозния основен влак на „Тагарт“, „Комет“, който е открит в безсъзнание на западния вход на тунела тази сутрин и който, изглежда, е единственият оцелял от катастрофата. Вследствие на някакво поразително нарушение на правилата за безопасност, при обстоятелства, които не са напълно изяснени, „Комет“, на път за Сан Франсиско, е бил изпратен в тунела с парен локомотив. Тунелът на „Тагарт“, дълъг осем мили, прекосява върха на Скалистите планини и се смята за инженерно достижение, което не може да бъде постигнато в наши дни. Построен е от внука на Натаниел Тагарт, във великата ера на чистия, бездимен дизелово-електрически локомотив. Вентилационната система на тунела не е проектирана да се справя с тежкия дим и изпаренията от парните локомотиви, и на всеки железничар в района е било известно, че да се изпрати влак в тунела с такъв локомотив би означавало смърт от задушаване за всички на борда. „Комет“ обаче е получил нареждане да продължи напред. Съгласно огняря Бийл, въздействието на изпаренията започнало да се усеща, когато влакът бил на около три мили навътре в тунела. Механикът Джон Скот отворил напълно клапата, в отчаян опит да набере скорост, но старият, износен локомотив не можел да изнесе теглото на дългия влак по наклона на коловоза. Борейки се със сгъстяващите се изпарения, механикът и огнярят едва успели да насилят пробития парен котел до скорост от четиридесет мили в час, когато пътник, несъмнено подтикнат от паниката на задушаването, дръпнал внезапната спирачка. Внезапното спиране вероятно е счупило въздухопровода на локомотива, така че влакът не успял да тръгне отново. От вагоните се чували писъци. Пътниците чупели стъкла. Механикът Скот се борил трескаво, за да подкара отново локомотива, но припаднал върху клапана, победен от изпаренията. Огнярят Бийл изскочил от локомотива и побягнал. Виждал западния изход, когато чул тътена на експлозията. Това е последното нещо, което помни. Останалата част от историята научихме от железничарите на гара Уинстън. Оказва се, че специален военен товарен влак, пътуващ на запад и превозващ тежък товар от експлозиви, не е бил предупреден за присъствието на „Комет“ на линията точно пред него. И двата влака са се движели със закъснение и са нарушавали разписанията си. Вероятно военният влак е получил нареждане да продължи напред без оглед на сигнализацията, защото сигналната система в тунела не е работела. Твърди се, че въпреки ограниченията на скоростта и честите повреди на вентилационната система, е било безмълвно правило за механиците да се движат с пълна скорост, когато са в тунела. Доколкото може да се установи в момента, „Комет“ е спрял точно след мястото, където в тунела има остър завой. Смята се, че всички на борда са били вече мъртви по това време. Съмнително е дали механикът на специалния товарен влак, който е завивал с осемдесет мили в час, е щял да забележи навреме сигналния прозорец на последния вагон на „Комет“, който е бил ярко осветен при напускането на гара Уинстън. Знае се, че товарният влак се е блъснал в задния край на „Комет“. Експлозията от товара му е счупила прозорците на ферма на пет мили разстояние и е съборила такова количество скала върху тунела, че спасителните екипи все още не могат да стигнат и на три мили от последното известно местоположение на двата влака. Не се очаква да се намерят оцелели, нито пък тунелът на „Тагарт“ някога да бъде възстановен.