Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Тя каза тихо и тъжно:
— Тъкмо заради това дойдох — за да се опитам да разбера. Но не мога. Изглежда ми чудовищно грешно да предам света на мародерите, и чудовищно грешно е да живея под тяхна власт. Нито мога да се предам, нито да се върна. Не мога да съществувам без работа, но не мога и да работя като крепостен селянин. Винаги съм мислила, че всяка битка е приемлива — всичко, освен отстъплението. Не съм сигурна, че сме прави да напускаме, и ти, и аз, когато трябва да се сражаваме с тях. Но няма как да се борим. Ако останем, е отстъпление, ако си тръгнем — пак е отстъпление. Не знам вече кое е правилно.
— Провери предпоставките си, Дагни. Противоречия не съществуват.
— Но не мога да намеря отговор. Не мога да те осъдя за това, което правиш, и все пак изпитвам ужас — възхищение и ужас едновременно. Ти, наследникът на д’Анкония, който можеше да надминеш всичките си предци с цялата им удивителна производителна сила, сега си обърнал недостижимите си способности към разрушението. А аз — аз си играя с павета и керемиди, докато една трансконтинентална железопътна система се разпада в ръцете на дребни политикани. И все пак и двамата бяхме от онези, които определяха съдбата на света. Ако сме позволили да се стигне дотук, то вината трябва да е била наша. Но не мога да видя къде сме сбъркали.
— Да, Дагни, вината беше наша.
— Защото не работехме достатъчно усилено?
— Защото работехме твърде усилено и взимахме твърде евтино.
— Какво искаш да кажеш?
— Никога не поискахме единствената отплата, която светът ни дължеше, и позволихме на най-великата си награда да отиде при най-лошите сред хората. Грешката е направена преди векове, направена е от Себастиан Д’Анкония, от Нат Тагарт, от всеки, който е хранил света и не е получил благодарност в замяна. Не знаеш вече кое е правилно? Дагни, това не е битка за материални блага. Става въпрос за морална криза, най-голямата, пред която светът някога се е изправял, последната. Нашето време е върховата точка на вековете зло. Трябва да сложим край на това веднъж завинаги, или да загинем — ние, хората на ума. Вината беше наша. Произведохме богатството на света, но позволихме на враговете си да напишат неговия морален кодекс.
— Но ние никога не сме приемали техния кодекс. Живеехме според собствените си стандарти.
— Да — и плащахме откуп за това. И материален, и духовен — в пари, които нашите врагове получаваха, но не заслужаваха, и в почести, които ние заслужавахме, но не получихме. Това беше вината ни — че бяхме готови да плащаме. Поддържахме човечеството живо, и все пак позволихме на хората да ни презират и да боготворят нашите разрушители. Позволихме им да боготворят некомпетентността и бруталността, получателите и прахосниците на незаслуженото. Като приемахме наказания не заради някакви грехове, а заради добродетелите си, ние предадохме нашия кодекс и направихме техния възможен. Дагни, техният морал е на похитители. Използват любовта ти към добродетелта като заложник. Знаят, че ще понесеш всичко, за да можеш да работиш и да произвеждаш, защото знаеш, че достиженията са най-висшата морална цел на човека, че той не може да съществува без тях, и любовта ти към добродетелта е и любов към живота. Те разчитат на теб да поемеш всеки товар. Разчитат на теб да смяташ, че никое усилие не е твърде голямо, когато служиш на любовта си. Дагни, твоите врагове те унищожават чрез собствената ти сила. Твоята щедрост и издръжливост са единствените им оръжия. Твоята невъзнаградена нравственост е единственият контрол, който могат да ти наложат. Те го знаят. Ти не. Денят, в който ще го откриеш, е единственото нещо, от което се ужасяваш. Трябва да се научиш да ги разбираш. Няма да се освободиш от тях, докато не го направиш. Но когато това стане, ще стигнеш до такава степен на правдив гняв, че по-скоро ще взривиш всяка релса на „Тагарт Трансконтинентал“, отколкото да я оставиш да ги обслужва!