Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Тя стоеше неподвижно. Изглеждаше така, сякаш вижда не стаята около себе си, а сцената в Колорадо. Внезапното й движение беше рязко, като конвулсия. С решителността на сомнамбул тя се хвърли да търси чантата си, сякаш тя беше единственият предмет в света, грабна я, хвърли се към вратата и побягна.
— Дагни! — извика той. — Не се връщай! — викът вече нямаше власт да я достигне, сякаш той крещеше през всички онези мили, които ги отделяха от Колорадо. Затича се след нея, хвана я за лакътя и изкрещя: — Не се връщай! Дагни! В името на всичко свято за теб, не се връщай!
Тя гледаше така, сякаш не знаеше кой е. Ако се съревноваваха за физическо надмощие, той можеше да счупи костите на ръцете й без усилие. Но със силата на живо същество, което се бори за живота си, тя се изтръгна толкова яростно, че за момент го извади от равновесие. Когато той отново стъпи стабилно, тя вече тичаше надолу по хълма — както и той беше тичал при алармената сирена в завода на Риърдън, — тичаше към колата си на пътя.
Оставката му лежеше на бюрото пред него — и Джеймс Тагарт седеше, вторачен в нея, прегърбен от омраза. Чувстваше се сякаш именно това парче хартия беше неговият враг, а не думите на него — самият лист и мастилото, което беше придало на думите материална завършеност. Винаги беше гледал на мислите и на думите като на нещо неокончателно, но материалната форма беше онова, от което беше бягал цял живот: ангажимент.
Не беше решил да напуска, не и наистина, мислеше си — беше продиктувал оставката си с мотив, който беше определил пред себе си само като „за всеки случай“. Усещаше, че писмото е някаква форма на защита, но още не беше го подписал — това пък беше собствената му защита срещу защитата. Омразата му беше насочена към онова, което го беше накарало да чувства, че няма да може да удължава този процес безкрайно.
Беше получил новините за катастрофата в осем часа същата сутрин, а беше пристигнал в кабинета си към обяд. Някакъв инстинкт, породен от причини, които разбираше, но полагаше всички възможни усилия да не разбира, му беше подсказал, че този път трябва да е там. Хората, които бяха неговите белязани карти в тази игра, която знаеше как да води, ги нямаше. Клифтън Лоуси се беше барикадирал зад изявлението на лекар — че господин Лоуси страда от сърдечно заболяване, което прави невъзможно обезпокояването му в момента. Казаха, че един от заместник-директорите на „Тагарт“ е тръгнал за Бостън миналата вечер, а другият бил извикан неочаквано в анонимна болница, за да посети баща си, за чието съществуване никой не беше подозирал. Нямаше отговор от дома на главния инженер. Вицепрезидентът, натоварен с връзките с обществеността, не можеше да бъде открит.