Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Изглежда, че търговията се беше разраснала, както й се струваше на мистрис Ефри, защото съпругът й имаше постоянно занимание в малката си кантора и се срещаше с повече хора, отколкото през последните години. Но това не означаваше кой знае какво, като се има пред вид колко дълго бе изоставена тази къща; ала той получаваше писма, имаше посетители, водеше счетоводство и кореспонденция. Нещо повече — посещаваше и други кантори, ходеше но кейовете, на доковете, на митницата, в кафенето на Геръуей, в кафенето „Йерусалим“ и дори на борсата; тъй че влизаше и излизаше често. Започна освен това вечерно време, когато мисис Кленъм не изявяваше особена склонност към компанията му, да се отбива в една кръчма наблизо, за да хвърля око на съобщенията във вечерния вестник за пристигащите параходи и промените в цените, и дори да влиза в разговори с капитани на търговски кораби, които посещаваха това заведение. Всеки ден по някое време той и мисис Кленъм обсъждаха деловите въпроси; и Ефри, която постоянно се въртеше наоколо, слушаше и наблюдаваше, оставаше с чувството, че двамата умници печелят добри пари.
Душевното състояние, в което бе изпаднала замаяната съпруга на мистър Флинтуинч, вече бе започнало да се отразява на външния й вид и във всичките й действия дотолкова, че двамата умници, които и без това не я смятаха за кой знае колко умно същество, сега решиха, че съвсем е оглупяла. Дали защото външният й вид не беше никак представителен или пък защото си каза, че това, гдето се е оженил за нея, може да го изложи в очите на клиентите, но мистър Флинтуинч й издаде нареждане да си мълчи по въпроса за техните брачни връзки и никога да не му казва Джеримая, освен когато са насаме. Постоянното забравяне на тази заповед й придаде още по-стреснат вид, понеже начинът, по който мистър Флинтуинч бе започнал да й отмъщава за подобни провинения, беше да я гони нагоре по стълбите и да я раздрусва здравата, а това я държеше в постоянен страх, че ще бъде нападната отново.
Малката Дорит току-що бе привършила дългия си работен ден в стаята на мисис Кленъм и прилежно прибираше парцалчетата и конците, преди да си тръгне за в къщи. Мистър Панкс, когото мистрис Ефри току-що бе въвела, разпитваше мисис Кленъм по въпроса за нейното здраве и допълни, че „минавайки оттук“, надникнал да запита от името на своя работодател как се чувствувала сега. Мисис Кленъм, смръщила дълбоко вежди, гледаше към него.
— Мистър Казби знае — отговори тя, — че състоянието ми не се променя. Промяната, която очаквам, е голямата промяна.
— Тъй ли, госпожо? — отговори мистър Панкс, а погледът му се стрелна към малката шивачка, която, коленичила, събираше копчетата и остатъците от работата си по килима. — Изглеждате много добре, госпожо.
— Понасям това, което ми е писано да понеса — отвърна тя. — А пък вие правете онова, което ви е казано да правите.
— Благодаря ви, госпожо — каза мистър Панкс, — такова е моето намерение.
— Често минавате насам, както забелязвам — подметна мисис Кленъм.
— Ами да, госпожо — отвърна Панкс, — твърде често напоследък: напоследък много често идвам насам по една или друга причина.
— Помолете мистър Казби и дъщеря му да не се обезпокояват да пращат другиго да пита как съм. Като искат да ме видят, знаят, че винаги съм тук и ще ги приема. Не е нужно да си правят труда да пращат друг. Няма защо да си правите трудя да идвате.
— Но това не ми струва нищо, госпожо — отговори мистър Панкс. — Ама вие наистина изглеждате необикновено добре, госпожо.
— Благодаря ви. Лека нощ.
Това отпращане, както и пръста, насочен право към вратата, бяха толкова резки и недвусмислени, щото мистър Панкс не сметна за възможно да продължи посещението. Той разроши косата си с най-весело изражение, погледна пак към дребната фигурка, каза: „Лека нощ, госпожо; не ме изпращайте, мисис Ефри, знам пътя до вратата“, и се изпари. Мисис Кленъм, с брадичка облегната на ръката, го проследи с внимателен и много недоверчив поглед; а пък Ефри я гледаше като втрещена.
Бавно и замислено очите на мисис Кленъм се извърнаха от вратата, през която бе излязъл Панкс, към малката Дорит, която ставаше от килима. Брадичката й климна още по-ниско върху ръката, а очите й — бдителни и начумерени, продължиха да я наблюдават, докато привлякоха вниманието й. Малката Дорит поруменя под този поглед и сведе очи. Мисис Кленъм продължаваше да седи мълчаливо.