Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Накрая Роб бе изпратен да наеме карета, като междувременно посетителките вардеха магазина. Когато той свърши тази работа, те се настаниха вътре, като му казаха да предаде на чичо Сол, че непременно ще се отбият пак на връщане. Роб дълго наблюдава каретата, докато тя се скри от погледа му така, както се бяха скрили вече гълъбите, а после седна на тезгяха с най-съсредоточен вид и за да не забрави нищо от случилото се, го записа върху няколко листчета хартия, като щедро си служеше с мастилото. Нямаше опасност тези документи да издадат нещо, ако случайно се загубеха, тъй като много преди отделните думи да засъхнат, те се превръщаха в неразгадаема тайна за Роб, сякаш той изобщо не бе участвувал в написването им.
Докато той бе зает с тези занимания, наемната карета, след като преодоля нечувани затруднения от рода на вдигащи се мостове, разкаляни пътища, непроходими канали, кервани от бъчви, участъци, засадени с червен боб и с построени малки перални помещения в тях, както и много други подобни препятствия, изобилствуващи в района, се спря на ъгъла на Бриг Плейс. Тук Флорънс и Сузан Нипър слязоха и тръгнаха по улицата, за да търсят жилището на капитан Кътъл.
За нещастие се случи така, че този ден мисис Макстинджър извършваше едно от своите основни почиствания. В такива дни полицаят събуждаше мисис Макстинджър чрез почукване в три без четвърт сутринта и тя рядко си лягаше преди дванадесет часа на следната нощ. Изглежда, главната цел на това мероприятие бе мисис Макстинджър да изнесе всички мебели в двора рано призори, да снове цял ден из къщи по налъми и след като се стъмни, да прибере отново мебелите вътре. Тази церемония предизвикваше огромно вълнение сред малките гълъбчета от семейство Макстинджър, които не само че нямаше къде да стъпват в такива случаи, но и непрекъснато бяха кълвани от птицата-майка, докато траеше тържественият обред.
В момента, в който Флорънс и Сузан Нипър се появиха пред вратата на мисис Макстинджър, тази достойна, но страховита особа тъкмо влачеше по коридора Александър Макстинджър, на възраст две години и три месеца, за да го постави насила в седнало положение върху тротоара на улицата. Лицето на Александър бе посиняло, тъй като той бе загубил дъха си след наказанието и при подобни обстоятелства хладните павета се оказваха ефикасно средство за съвземане.
Чувствата на мисис Макстинджър, като жена и майка, бяха накърнени от съчувствието към Александър, което тя видя изписано върху лицето на Флорънс. Затова мисис Макстинджър оказа предпочитание към по-възвишените подбуди в нашата природа, вместо да се опитва да задоволи елементарното си любопитство и продължи да разтърсва и удря Александър и след прилагането на паветата като лечебно средство, като не удостои с никакво внимание непознатите дами.
— Извинете, ма’ам — обади се Флорънс, след като детето отново възвърна дъха си и започна да си служи с него. — Това ли е къщата на капитан Кътъл?
— Не — отвърна мисис Макстинджър.
— Не е ли номер девет тук? — с неуверен глас запита Флорънс.
— Кой е казал, че не е номер девет? — рече мисис Макстинджър.
Сузан Нипър моментално се намеси и пожела да разбере какво иска да каже мисис Макстинджър с тези си думи и знае ли тя с кого разговаря.
В отговор мисис Макстинджър я измери от главата до петите.
— Бих искала да знам за какво ви е притрябвал на ВАС капитан Кътъл — рече мисис Макстинджър.
— Бихте ли искали? В такъв случай съжалявам, но любопитството ви няма да бъде удовлетворено — отвърна мис Нипър.
— Тихо, Сузан, моля те — обади се Флорънс. — Може би ще бъдете така любезна да ни кажете къде живее капитан Кътъл, ма’ам, щом като не живее тук.
— Кой е казал, че не живее тук? — сопна се неумолимата Макстинджър. — Казах само, че това не е къщата на капитан Кътъл — и тя наистина не е — и да пази господ тя никога да не става негова къща, защото капитан Кътъл не е в състояние да поддържа къща и не заслужава да има къща, а тази къща е МОЯ — и когато давам под наем горния етаж на капитан Кътъл, о, аз не получавам никаква благодарност и все едно хвърлям бисери на свиня.