Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Въпреки че, въпреки че…
Трябваше на всяка цена да си намери заместник, не търпеше отлагане. Някой млад мъж, хитър и оправен, енергичен, готов да се раздава, да бъде на път петнайсет дни в месеца. Рядката птица.
Поколеба се, когато Шавал се появи…
Не си призна пред Жозиан, но… не го отряза направо, каза му, елате пак, не съм убеден, че се нуждая от помощник, и най-важното, не знам дали мога да ви се доверя. Оня се затръшка, посипа си главата с пепел, смотолеви нещо за някакви младежки грешки, припомни добрата си служба — вярно, негодникът беше добър, преди да се забърка с конкуренцията и да премине на нейна страна! Марсел се колебаеше. Колебаеше се. Можеше ли да се довери на човек, който веднъж вече го е предал? Можеше ли да прости, да заличи провинението, приписвайки го на младежката амбиция на припрения младок, лаком за власт и пари…
Шавал не беше лош. Напротив, справяше се отлично, когато го назначи да отговаря за продажбите. Имаше страхотен нюх за бизнеса и проявяваше завиден усет за водене на сметки. По онова време дори Жозиан го тикаше напред. Сега пееше друга песен. Щеше да завие на умряло, ако научеше, че Шавал се връща на работа при него.
Така че никак не му изнасяше и Душката да цъфне отново на работа.
Никак не му изнасяше, ама никак…
Марсел бе потънал в мрачните си разсъждения, когато Младши почука на вратата.
— Хм, хм! Мога ли да вляза, или преча? May I come in or am I intruding?
— Какво казва? Какво казва? — попита Жозиан, обличайки се със светкавична бързина.
— Казва, че иска да влезе…
— Минутка, любими — провикна се Жозиан, скачайки в полата си, нахлузвайки си чорапогащника и опитвайки се същевременно да си закопчае сутиена. — Побързай — подкани тя Марсел.
— В леглото ли сте? — продължи да разпитва Младши.
— Хм… Кажи му нещо! Нали ти ме примами…
— Сякаш съм те изнасилил! — захили се Марсел, връщайки се към реалността.
— Сега, сега, Младши! — повтори Жозиан, която беше забутала бикините си из чаршафите и трескаво ровеше.
— Не бързайте, не бих искал да ви притеснявам… Take it easy, life without love is not worth living! And I know perfectly well how much you love each other49…
— О, Марсел, той е изгълтал на един дъх учебника! Невероятно! Разбираш ли какво приказва?
— Да, и е много мило… Пожелава ни цялото щастие на света!
— Побързай де! Ще го шокираш да те види в леглото, изтегнат като гол охлюв!
Марсел стана неохотно и затърси с очи дрехите си.
— Беше много хубаво, Душко, чудесно беше…
— Да, но свърши. Сега минаваме на друго нещо. Отново ставаме почитаеми родители.
— Бих си останал в леглото.
— Stay, father, stay… I know everything about copulation, so don’t bother for me50…
— Младши, говори на френски! Така умъчняваш майка ти…
— Sorry, mother! Просто главата ми е пълна с английски думи. Ще се гордееш с мен, минах целия учебник. Сега ми е нужна само практика, за да придобия съвършения акцент. Ортанс ще се шашне… Натъкмихте ли се вече, мога ли да вляза?
Жозиан задъхана потвърди и Младши се появи.
Застана на долния край на леглото и заяви:
— Наистина, във въздуха се носи мирис на бясно съвкупление…
Жозиан сърдито го изгледа и той се поправи:
— Беше само една натуралистична забележка, моля да ме извините. Как сте иначе?
— Много добре, Младши! — извикаха в един глас родителите, спипани на местопрестъплението.
— Какво ви подтикна към подобно преплитане на крайници и тела, нуждата да прогоните някое безпокойство или зовът на природата?
— И двете, Младши, и двете — обясни Марсел, обличайки се на бърза ръка.
— Грижи ли имаш в работата, татко мой?
Младши впи очи в неговите и Марсел отговори, без да се замисля. Премина направо към признанията:
— Много трудно стана, да знаеш… Навсякъде е криза и аз се бъхтя като мътна вода от бряг в бряг.
— Но нали мебелите не са като колите. Те са по-евтини и в моменти на криза хората предпочитат да си стоят в кокетно обзаведените си домове. Можеш сам да се увериш, daddy, телевизионните предавания за вътрешен дизайн се радват на страхотна популярност.
— Знам, Младши…
— Нишата, в която действаш, е повече от интересна — всичко за дома за всеки джоб. Разполагаш с добри дизайнери, с добри производители, добра търговска мрежа…
49
Не се притеснявайте, животът без любов не си заслужава да се живее, а аз отлично знам колко много се обичате двамата (от англ.). — Б.пр.
50
Остани, татко, остани. Знам всичко за съвкупяването, затова не искам да се притесняваш заради мен (от англ.). — Б.пр.