Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Лусия! Лусия! Лусия!
Бяха успели да спрат чаросплетниците и бяха разгромили силите им. Дори и вещерите да успееха да сформират нова армия, силите на Империята щяха да я победят без проблеми, защото имаха Лусия — момичето, което заповядваше на духовете. Тяхната спасителка най-накрая бе разкрила своята сила. С нейна помощ можеха да нахлуят в Аксками и да си го възвърнат от вещерите. С нейна помощ можеха да направят абсолютно всичко.
Ала само Мишани се намираше достатъчно близо до престолонаследничката, за да види, че капките, които се стичаха по лицето на девойката, не се дължаха само на дъжда. Това бяха сълзи, които бликаха изпод здраво стиснатите й клепачи.
Лунните деца се обърнаха бавно към войниците и впериха в тях зловещия взор на бездънните си очи. Скандирането мигом замря.
— Лусия! — изкрещя Мишани. — Лусия, какво си сторила?
Първата светкавица порази една от артилерийските батареи и взриви целия хълм, където бе разположена, сред корона от пламъци. Втората удари сред множеството бойци, погубвайки десетина мъже наведнъж. Преди да осъзнаят какво се случва, тътенът под краката им се усили и земята се разтвори, поглъщайки стотици пищящи мъже в недрата си. Вятърът се превърна в ураган, който подхващаше защитниците на Империята и ги запращаше в реката, където ги очакваха гибелните обятия на водните духове. Сред редиците настана невъобразим смут. Хората захвърляха оръжията си и тичаха накъдето им видят очите, обезумели от неизпитван досега страх; дисциплинираната армия се бе превърнала в изплашено стадо говеда, всяко от които се стремеше да спаси единствено своя живот, обзето от див ужас пред лицето на страховитите неведоми сили, обърнали се внезапно срещу тях.
Лунните деца излязоха на брега, огледаха сцената на неистова паника, разиграваща се пред тях, и започнаха да убиват.
Вече и двата бряга на Ко подгизнаха от кръв. Сияйните мечове на лунните духове се издигаха и спускаха в неуморен ритъм, докато косяха десетките човешки тела. Във всички посоки хвърчаха окървавени крайници, глави и торсове, а реката протягаше алчните си пръсти още по-навътре из сушата, завличайки все повече и повече жертви в тинестите си дълбини. Там, където назъбените копия на светкавиците се бяха забили в земята, се чернееха зловещи кръгове от обгорени трупове, а от зейналите кратери се издигаше мазен дим, който превръщаше в каменна статуя всичко живо, до което се докоснеше.
— Лусия! — изкрещя Мишани от калта. — Лусия! Спри ги!
Ала престолонаследничката не я чуваше, а Ксхианг Ксхи не й обърна никакво внимание. Той бе разперил ръце над главата на гостоприемника си като диригент на симфоничен оркестър. Сестрата, която стоеше до Лусия в качеството си на телохранител, местеше ужасения си взор от касапницата долу към девойката, неспособна да повярва на очите си.
В този момент един от войниците се изкатери с последни сили на хребета, преборвайки се с вятъра и дъжда, а умоляващият му поглед бе прикован в Лусия.
— Спаси ни! — извика той. — Спаси хората си!
Девойката обаче не каза нищо.
— Защо не искаш да ни помогнеш? — попита младежът.
Ксхианг Ксхи се обърна към него, обгърна го с гигантските си ръце и го смачка на кървава пихтия. Костите на войника изхрущяха зловещо.
Когато кръвта му плисна отгоре й, Мишани изпищя. Ужасът и потресът й бяха дошли в повече. Съзнанието й замръзна, а тялото й се вцепени.
Изведнъж тялото на Лусия се сгърчи рязко, сякаш някаква невидима сила я бе ударила в корема, а Ксхианг Ксхи нададе пронизителен, протяжен вой. Престолонаследничката падна на земята и се сви като смачкана на топка хартия. Древният дух, който продължаваше да е прикрепен към нея, започна постепенно да избледнява, а ефирното му тяло взе да се издължава на запад. То растеше и растеше, разтягайки се като сянка в края на деня, докато не се простря над цялото бойно поле и отвъд хоризонта, където се намираше гората Ксу. После перспективата внезапно се изкриви и Ксхианг Ксхи изчезна.
Това имаше незабавен ефект върху духовете — те започнаха да избледняват и изчезват, а водите на реката се успокоиха. Димът, който излизаше от кратерите, вече не се кълбеше във въздуха и се разсея, а вятърът утихна до лек бриз. Светкавиците също престанаха.
Възцарилата се тишина бе болезнена. Само Лунните деца останаха да стоят сред труповете, осеяли всичко наоколо. Те отпуснаха мечовете си и погледнаха към луните. Облаците се разпръскваха и усещането за нереалност, което витаеше във въздуха, изчезна. Дори дъждът намаля и след известно време спря.