Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Когато фейа-корите се врязаха в редиците им, Различните зверове се опитаха да избягат настрани. Настана голям хаос, защото демоните пълзяха на четири крака и прегазваха хищниците по пътя си като мравки, или пък ги изгаряха с ужасната слуз, която се стичаше от телата им. Явно бурята не се отразяваше по никакъв начин на отвратителните колоси, защото те пристъпваха невъзмутимо напред, без изобщо да забавят ход.
Боботенето в земята бе станало още по-силно и двата бряга на Ко се разтърсваха от спорадични трусове досущ като при земетресение. Войниците отправяха горещи молитви към боговете и едва се сдържаха да не побягнат, но поне засега суровите заповеди на пълководците и легендарната им дисциплина ги удържаха по местата им.
Небето се раздираше и бумтеше, а назъбените копия на светкавиците прорязваха мрака. Една от тях порази лявата страна на последния фейа-кори, прогаряйки дупка в плътта му, и от там избликна зловонна нечистотия, която се посипа върху Различните изчадия около него. Демонът изстена и залитна настрани, но сетне продължи напред към реката, а раната му се затвори от само себе си.
Мишани наблюдаваше със затаен дъх апокалиптичната сцена, приклекнала в калта; светът бе полудял и тя имаше чувството, че тъпанчетата й ще се пръснат от всичкия този шум — раздиращите писъци на небето, тътнещото бучене на земните недра, пронизителния вой на вятъра и непрестанното барабанене на дъжда. Всичко това, в съчетание с влудяващото сетивата присъствие на духовете и рева на лунната буря, обтягаше нервите й до краен предел и я изпълваше с ужасни предчувствия. Ако имаше къде да избяга, дори честта й нямаше да успее да я задържи до Лусия, но просто нямаше къде да отиде.
Светкавиците поразяваха фейа-корите отново и отново, забавяйки настъплението им. Мишани, която наблюдаваше сцената през подгизналата завеса на косата си, виждаше лицата на духовете на фона на заревото от светкавиците и зловещите им усмивки я караха да потръпва. По едно време осъзна, че воят на вятъра се беше променил и сякаш в него се долавяха различни гласове — от едва доловим шепот до френетични писъци, — които, макар и неразбираеми за нея, без съмнение носеха някаква информация.
Богове, нека това спре! Нека спре по-скоро!
Ала въпреки че всяка следваща светкавица забавяше фейа-корите, слузта, която се процеждаше от телата им, затваряше раните им и те продължаваха несломимото си настъпление. Вятърът също бе неспособен да ги спре или дори да ги повали на земята — туловищата им бяха прекалено масивни. Демоните на покварата пристъпваха бавно напред и всяка следваща крачка ги приближаваше до реката.
Далеч зад първите редици на армията от Различни хищници, скрит от погледа на врага, Върховният чаросплетник Какре работеше, заобиколен от свита от гауреги. Цялото му съзнание бе погълнато от изнурителната, почти невъзможна задача да ръководи шестте демона на покварата. Мозъчните му връзки се бяха нажежили до крайност от усилието и въпреки че засега все още се държеше, когато всичко това приключеше, навярно щеше да се превърне в пелтечещ безумец.
Разсъдъкът му вече се пропукваше. Твърдо решен да не се отказва от властта си, вещерът бе узурпирал най-висшестоящата позиция сред събратята си с призоваването и ръководенето на първите два демона на покварата. Сега отново бе постъпил така, ала управлението на шестте фейа-кори вече бе отвъд възможностите му. Това беше отвъд възможностите на всеки чаросплетник, но Какре щеше да го разбере едва впоследствие, когато напуснеше чаросплетието. За момента се бе концентрирал над шестте демона и се опитваше с всички сили да ги подчини на волята си.
Ударите, които нараняваха фейа-корите, нараняваха и Върховния чаросплетник, както и останалите вещери, разпръснати по бойното поле. Какре обаче не обръщаше никакво внимание на болката, нито пък го интересуваха Различните хищници, които умираха под стъпките на демоните. След като Авун вече го нямаше, чаросплетниците не виждаха никакъв смисъл да пазят войските си; в крайна сметка имаха огромно числено превъзходство и дори огромната армия, която се бе възправила срещу тях, нямаше да ги застраши, ако не бяха духовете.