Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Фейа-корите обаче знаеха какво да направят по въпроса. Въпреки че Лусия не можеше да бъде достигната от чаросплетниците, демоните усещаха присъствието на Ксхианг Ксхи като ярък фар в тъмнината.
Да, Какре бе отгатнал плана на девойката. Ксхианг Ксхи беше самата гора Ксу; той се бе сраснал до такава степен с това място, че не можеше да изостави дома си без гостоприемник, който да го носи. И тъй както беше притегателна точка за демоните, привличаше по същия начин и духовете; бе трябвало Лусия да го пренесе тук, за да привлече и другите духове като пчела-майка.
Искаше му се предшественикът му да беше убил Лусия, когато бе имал тази възможност. Ала ето че досега усилията на духовете да унищожат фейа-корите не бяха дали никакъв резулат. Демоните на покварата черпеха сили от заразата в земята, докато за неприятелите им важеше точно обратното — тя ги правеше все по-слаби. Навярно фейа-корите бяха прекалено могъщи, за да бъдат спрени от която и да е сила в Сарамир. Трябваше само да се доберат до Лусия и всичко щеше да свърши — и последната надежда на Империята щеше да умре.
Скрито зад зловещата си Маска, съсипаното лице на Какре се изкриви в безумна усмивка.
Подземният тътен стана непоносим и земята се пропука.
Шумът бе оглушителен. Трусовете бяха толкова силни, че войниците изпопадаха, а топовете и мортирите се прекатуриха. На северния бряг на Ко внезапно се продъни голям участък земя и стотици Различни твари полетяха в зейналата бездна, а в следващия миг от там изригна чудовищен фонтан от нажежена лава, която се извиси като огнен стълб в нощното небе. Обезумяла от ужас, Мишани се взираше със затаен дъх в апокалиптичната картина и не можеше да повярва на очите си.
За известно време трите луни бяха закрити от гъстия черен дим, избълван от земните недра, преди буйният вятър да започне да раздира краищата на тежката му мантия. В следващия момент, когато лавата плисна по земята, за да изпепелява и попарва, на чернокосата жена й се стори, че различава някакви силуети сред дима. Те се стрелкаха с такава бързина между Различните зверове на вещерите, че очертанията им се размиваха и тя не можеше да определи какво точно представляваха. Първоначално й заприличаха на скрендели заради дългите си маймуноподобни крайници, но дори скренделите бяха изключително тромави в сравнение с тях. Различните изчадия бяха обзети от неистова паника — дори Възлите вече не можеха да ги контролират. В допълнение към това северният бряг продължаваше да се раздира от трусове и на много места зейваха разломи, макар и не толкова големи като първия.
Когато димът се разсея и пурпурните отблясъци на светкавиците озариха бойното поле, на Мишани й се стори, че Различните твари са замръзнали по местата си. Нищо не помръдваше. Едва когато един от хищниците се разпадна на прах, дъщерята на Мураки ту Коли осъзна, че се бяха вкаменили — ухапванията на паяковидните духове ги бяха превърнали в статуи на самите себе си.
Земята отново се разтвори — този път под един от фейа-корите. Демонът нададе скръбен стон и бе погълнат от бедната, от където изригна друг фонтан от лава.
Армията на чаросплетниците се топеше с главоломна бързина. Вятърът бе станал тъй силен и пронизващ, че накълцваше изчадията и техните кукловоди на парчета. Земята се надигаше и пропукваше, поглъщайки нови и нови порции Различна плът, а сред пушека, избълван от земните недра, се носеха смъртоносни духове. Назъбените копия на пурпурните светкавици продължаваха да раздират въздуха, като погубваха по десетина хищници наведнъж. Само чаросплетниците бяха останали незасегнати — защитите им бяха прекалено силни, за да бъдат преодолени лесно.
Фейа-корите продължаваха да настъпват. Един от тях беше паднал, но другите вече бяха стигнали до реката, която гъмжеше от труповете на удавени от духовете Различни изчадия.
„Тя не може да ги задържи там“, помисли си изплашено Мишани. „Въпреки помощта на духовете, Лусия не може да ги задържи на отсрещния бряг!“
Престолонаследничката стоеше абсолютно неподвижно, без да обръща никакво внимание на дъжда, вятъра или земните трусове. Лицето й продължаваше да е обърнато към небето, очите й бяха затворени, а ръцете й висяха отпуснато покрай тялото й. На Мишани й трябваха няколко секунди, докато осъзнае, че нозете на Лусия не докосваха земята и тя се рееше на няколко сантиметра над нея. Единствено Ксхианг Ксхи помръдваше — пръстите му се свиваха като на кукловод, а източеното му тяло се извиваше плавно над гостоприемника си. Луните се взираха в тях иззад разкъсаните облаци, а светкавиците озаряваха опустошенията с пурпурното си сияние.