Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Междувременно другите духове не бездействаха. От Различната армия не бе останала и следа, земята бе осеяна с грозни кратери, а димът се стелеше над всичко. Въпреки това обаче чаросплетниците продължаваха да стоят невъзмутимо по местата си. Вещерите прекрасно съзнаваха, че едва ли щяха да стигнат далеч, ако се обърнеха и побегнеха. Единствената им надежда беше да се доберат до Лусия, а това означаваше да премахнат Лунните деца. Ето защо те бяха концентрирали цялата си воля върху управлението на фейа-корите, а Сестрите правеха всичко възможно да дразнят и разсейват чаросплетниците; ситуацията обаче все още беше патова и никой не можеше да вземе надмощие над другия.
Сега Лунните деца вдигнаха мечовете си и нададоха кошмарен писък, който накара приведената в калта Мишани да потръпне и да запуши ушите си с длани. Ксхианг Ксхи надигна зловещите си ръце, разпервайки източените си пръсти, и от устата на Лусия прозвуча не по-малко пронизителен и ужасяващ нечовешки рев.
Последиците бяха светкавични. Реката заклокочи и засъска ядосано, а когато Мишани погледна към нея, видя, че водите й бяха започнали да текат много по-бързо, отнасяйки бялата пяна и тъмните миазми на фейа-корите надолу по течението. Нивото на Ко започна да се покачва с главоломна бързина и водите й заляха бреговете. Отрядите на Империята се опитаха да отстъпят, ала бяха скупчени прекалено нагъсто един до друг, за да могат да се изтеглят навреме, и бурните вълни ги завлякоха в тъмните й дълбини. Част от бойците на Империята се втурнаха да помагат на другарите си, а другите се опитваха да избягат по-далеч от побеснялата река. Участта на вещерските хищници не беше по-различна; но тъй като на северния бряг почти не бяха останали живи зверове, придошлите вълни на Ко заляха предимно вкаменените статуи на Различните изчадия.
Този път битката между духовете и демоните се проведе в самата река. И двете страни имаха трудности да се задържат срещу могъщото течение, но поне засега се държаха на краката си. Луните деца нададоха отново смразяващия си боен вик и се нахвърлиха с високо вдигнати мечове върху враговете си; за броени мигове и петте фейа-кори бяха насечени на късове.
Вече нямаше пощада. Зловещите посестрими не им дадоха никакво време да се възстановят. Те продължиха да нанасят безпощадни удари във водата, където бяха паднали демоните на покварата, кълцайки тинестите туловища под повърхността. Сияйните им мечове се издигаха и потъваха в мътната вода, разпръскваки във всички посоки късчета отровна тъкан. Реката клокочеше, а змиевидните силуети на водните духове се мятаха между Лунните деца и фейа-корите, жадни за плячка.
Надолу по течението неголяма буца плът изникна неочаквано на повърхността, ала в същия миг речните създания се нахвърлиха отгоре й и я завлякоха на дъното. Същото се случи и с другите късове гъбеста материя, изграждаща туловищата на демоните.
Чудовищните деца на луните кълцаха демоните на покварата отново и отново, а водните духове просто не позволяваха на фейа-корите да регенерират телата си. Касапницата продължи около пет минути, след което духовете спряха един подир друг да секат плътта на враговете си и водите на реката постепенно се избистриха.
Те вдигнаха високо мечовете си и нададоха писък, който можеше да бъде чут и в Сараку, и в отговор на това всички духове, които косяха армията от Различни хищници, подновиха усилията си със свиреп ентусиазъм. Рухването на фейа-корите се отрази пагубно на чаросплетниците; те бяха заложили всичко на демоните на покварата и загубата им ги потресе до такава степен, че Сестрите успяха лесно да преодолеят защитите им. Щом видяха това, духовете също се нахвърлиха върху тях, без да се боят повече от силата им. За броени минути вещерите бяха избити до крак.
Чаросплетниците бяха мъртви, а армията от Различни изчадия бе поголовно изклана, с изключение на тези от тях, които бяха избягали сред дивата пустош. Малко по малко димът се разсея и кървавата сцена, която се бе разиграла около моста Сакурика, лъсна пред бойците на Империята в цялата си голота. Сред въодушевените редици се понесе тържествуващ възглас, който заглуши рева на бурята, тътена в земята и воя на вятъра. Постепенно този възглас се избистри и се превърна в скандиране: