Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Фейа-корите достигнаха брега на реката и спряха. Зад тях армията от Различни хищници на чаросплетниците бе напълно разсипана. Повечето изчадия бяха избити, а оцелелите бяха избягали след смъртта на Възлите, завръщайки се към животинските си инстинкти. Демоните на покварата обаче изобщо не се интересуваха от това. Пламтящите им очи бяха съсредоточени върху нещо на южния бряг — някаква невидима точка, която възпираше настъплението им.
Мишани присви очи и погледна натам. Всемогъщи богове, наистина виждаше нещо — някакво сияние на южния бряг на Ко, сякаш дъждовните капки се бяха превърнали в блещукащи кристалчета. Това сияние започна да се сгъстява пред очите й, при което войниците, които бяха наблизо, заотстъпваха изплашено назад. В следващия миг то се раздели на три светещи мъглявини, които постепенно взеха да придобиват форма и плътност.
Чернокосата жена знаеше какво се случва още преди процесът да достигне своя край. Преди много време Кайку й бе разказала тази история.
Това бяха безумните духове на лунната буря, потомците на богините, които владееха нощното небе. Лунните деца.
Те се извисиха застрашително над бойците на Империята. В разказа на Кайку бяха два пъти по-високи от нея, ала сега изглеждаха като истински колоси — с дванадесетметрова височина, досущ като демоните, срещу които се възправяха. Имаха тела на жени, а украсените им с причудливи орнаменти роби се бяха превърнали в парцаливи дрипи. На китките и лактите им висяха древни украшения, които се поклащаха бавно при движенията им. Силуетите им излъчваха някакво бледо сияние, подобно на светлината на родителите им, а косите им приличаха на пера. Най-ужасяващи обаче бяха лицата им — чертите им непрестанно се променяха и разтапяха, сякаш бяха разтопени маски от восък, и единствено очите им изглеждаха постоянни: черни бездни, в които се четеше прастара злина и проблясваше гибелното сияние на вечността.
Дори прословутата сарамирска бойна дисциплина не успя да задържи войниците, които побягнаха ужасени при вида на трите чудовищни сестри. Духовете обаче не се интересуваха от тях. Бездънните им очи бяха вперени във фейа-корите и те извадиха изпод раздърпаните си роби тънки мечове, чиито хладни остриета проблеснаха хищно в нощта.
Светкавиците пронизваха земята, небето надаваше злокобните си писъци, а демоните и духовете стояха от двете страни на реката и се взираха един в друг.
Касапницата бе краткотрайна и жестока. Демоните на покварата имаха числено превъзходство, но движенията им бяха мудни и тромави, а дъщерите на луните се носеха около тях като бързи планински потоци. Фейа-корите се извиваха и нанасяха страховити удари, подложени на незначителните атаки на заобикалящите ги речни духове, ала не можеха да сторят нищо на Лунните деца. Мишани видя как единият от зловещите духове отсича крайниците на най-близкия фейа-кори, поваляйки го в реката, а друг демон бе разсечен наполовина и последва съдбата му. Речната повърхност заклокочи и след броени мигове фейа-корите потънаха на дъното, а трите посестрими останаха сами.
Ала не за дълго. Демоните на вещерите се надигнаха от реката, надавайки яростен вой. Туловищата им отново бяха цели и непокътнати, а водата бе почерняла от миазмите им. Лунните деца ги наблюдаваха, неподвижни като статуи, докато фейа-корите пристъпваха към тях.
Този път призованите от Какре страшилища предприеха различна тактика — пет от тях се нахвърлиха върху един враг. Въпреки че първите двама веднага бяха накълцани на парчета и захвърлени в Ко, мишената им не можа да избегне останалите. Фейа-корите повалиха едно от Децата и то изкрещя под тежестта им. Посестримите му веднага се втурнаха да му помогнат, насичайки враговете с хирургическа прецизност, ала когато духът се изправи отново на крака, Мишани забеляза промяната в движенията му и помръкналото му сияние, които свидетелстваха, че демоните на покварата бяха успели да го ранят.
Съвсем скоро фейа-корите отново се надигнаха от водите на Ко, без да обръщат никакво внимание на речните духове, които се опитваха безрезултатно да ги завлекат на дъното, и се впуснаха в поредната схватка. Мечовете на Лунните деца разрязваха с лекота зловонната плът на противниците им, ала Мишани забеляза, че движенията на ранения дух бяха забележимо по-тромави и когато единият от демоните му нанесе мощен удар с уродливата си ръка, той се олюля, а сиянието му изчезна съвсем. В следващия миг отново се появи, но вече едва-едва блещукаше. Сякаш бе изгубил плътността си и не се намираше тук в същата степен като другарите си.