Нишката на покварата

Армиите стояха на жълто-зелената трева, покрила равнината западно от Аксками, където преди пет години бе пролята толкова много кръв. Числеността им беше толкова голяма, че окото не бе способно да ги преброи — толкова много различни хора, с различно минало и различни мечти, и в същото време анонимни, различими единствено по цветовете, в които бяха боядисани кожените им брони. Всеки от тях представляваше оръжие за рода, към когото се бе заклел да служи вярно, и държеше оръжие в ръцете си. Дивизии стрелци с пушки, с лъкове, мечоносци, ездачи на коне и манкстуи, артилеристи, отговарящи за топовете и мортирите; те стояха строени в строги редици, като дисциплината им беше желязна, а предаността им — стопроцентова. Такива бяха войниците на Сарамир — животът им принадлежеше изцяло на волята на господарите и господарките им, а всяка проява на неподчинение или малодушие бе по-страшна от смърт в очите им.

Повечето от защитниците бяха в червено и сребристо — цветовете на рода Батик. Тези, които носеха други цветове, принадлежаха към малцината, чиято преданост към трона ги заслепяваше за грешките на Мос, или пък изгаряха от такава омраза към рода Керестин, че само заради това се опълчваха срещу него. Владетелят бе оставил императорските стражи в града, ала всички останали войници бяха изпратени на бойното поле. Мос прекрасно съзнаваше, че ако позволеше на узурпаторите да обсадят столицата, това обстоятелство, съчетано с наближаващия глад и недоволството на поданиците му, щеше да подпише смъртната му присъда и поражението му щеше да е само въпрос на време.

Кръвният Император не искаше да им позволи да го притиснат до стената. Вместо това избра да посрещне врага си пред стените на Аксками. Въпреки че войските му бяха разпръснати, армията му не беше много по-малка от тази, която Григи ту Керестин бе събрал срещу него.

Ала Григи имаше скрит коз. Върховният Чаросплетник беше на негова страна.

Всемогъщи богове, това се казваше измяна! Григи изобщо не можеше да си представи как Какре бе успял да уреди смъртта на Императрицата, ала това, което бе сторил, бе нанесло страхотен удар на Мос. През цялото това време Какре бе заговорничил с Григи и Авун ту Коли, кроейки как да унищожи некадърния Мос и да постави един нов, могъщ лидер на неговото място — такъв, какъвто беше Григи. Досущ като плъх, който напускаше потъващия кораб, само за да се прехвърли на друг.

Григи отдавна знаеше, че на Чаросплетниците не можеше много да се вярва, ала това надхвърляше всякакви граници. Те бяха опасни — много опасни. И за жалост Вещерите далеч не бяха единствените, които можеха да са коварни. След като твърдо заемеше полагащото му се място, благородникът щеше да се отърве от всички Чаросплетници веднъж и завинаги. Народът също копнееше за това. Григи нямаше желание собственият му кораб да потъне под тежестта на плъховете, качили се на борда му.

Той погледна към Авун — малките му очички блестяха сред гънките тлъстина. Спътникът му отвърна невъзмутимо на погледа му. Като по сигнал двамата им Чаросплетници мигом се приближиха до тях — Маската на единия изобразяваше озъбен демон, а на другия — инсектовидна муцуна, изработена от скъпоценен камък.