Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Сякаш изобщо не ги интересуваме — рече Тсата, който се опасяваше от някаква клопка.
Кайку преглътна, за да навлажни гърлото си.
— Имаме късмет — рече тя. — Чаросплетниците никога не са имали кой знае каква нужда от стражи. Невидимите им прегради са отблъсквали всяко живо същество в продължение на стотици години. От толкова дълго време не са изпитвали страх, че са забравили какво представлява това.
Тя се изправи и излезе от укритието си. Голнерите не й обърнаха никакво внимание. Тсата колебливо последва примера й и те прекосиха заедно подземната кухня, очаквайки всеки момент да бъде вдигната тревога. Ала дребосъците бяха напълно безразлични към тях.
— Аз не бих разчитал на това, Кайку — изтъкна ткиуратецът. — Мисля, че Чаросплетниците ще пазят вещерския си камък много строго и едва ли ще поверят охраната му на тези джуджета или на някакви си Различни.
Кайку си мислеше същото и думите му й напомниха за нещо, което се опитваше да изтика в дъното на съзнанието си, откакто бяха поели тази мисия. Бе напълно възможно тук да има Чаросплетници. Нейната кана се беше справила с демоните, ала Вещерите бяха нещо съвсем различно. Тя не се осмеляваше да се изправи дори и срещу един Чаросплетник — а какво оставаше, ако в мината имаше повече?
Ала въпреки всичко трябваше да разберат. Трябваше да разберат дали сведенията, които Асара бе събрала на другите континенти, бяха верни. Трябваше да разберат дали Чаросплетниците изобщо имаха някакви слаби места. Заради обета й пред Оча, заради мъртвите й близки, заради приятелите й, които може би умираха на другия край на Разлома… те трябваше да нанесат своя удар.
Трябваше да направят всичко възможно, за да разрушат вещерския камък.
Тридесет и първа глава
За втори път през живота си баракс Григи ту Керестин седеше на коня си, заобиколен от могъщата си армия, и се взираше в престолния град Аксками.
Столицата изглеждаше възхитително под светлината на първите слънчеви лъчи. Окото на Нуку тъкмо се подаваше над източния хоризонт и пръскаше алени отблясъци по кулите и минаретата на огромния град, въздухът трептеше, а прохладният утринен бриз нашепваше обещания за далечната зима, когато дните щяха да са топли и спокойни, а нощното небе — кристално ясно.
Аксками. Григи усещаше как пламъкът на желанието се разгаря в него само като кажеше наум тези седем букви. Високите бежови стени, които му се бяха изплъзнали веднъж. Лабиринтът от улици, стълпотворението от храмове, библиотеки и къпални, кейове и площади. Изобилното процъфтяване на живота и индустрията.
Взорът му се насочи към хълма, където се издигаше Императорската цитадела — далечната й стена пламтеше в златисто под светлината на слънчевите лъчи, а западната бе потънала в сянка. Той пиеше жадно с очи това неземно великолепие, докато погледът му обхождаше храма на Оча и Кулите на Ветровете, които се издигаха в четирите му ъгъла като гигантски игли. Джабаза лъкатушеше на север, а Зан течеше на юг; шлепове, гемии и плоскодънни лодки се поклащаха лениво покрай бреговете им. Столицата бе запечатана още предната нощ — както се правеше винаги във времена на опасност — и речният трафик бе замразен.
Колко копнееше за този град, а той все му се изплъзваше, като жена, отхвърляща ласките му. В миналото родът му бе изгубил трона, ала сега той щеше да възвърне цялата слава, която семейството му заслужаваше. Аристократът почувства душевен подем, който напълно го убеди в справедливия характер на каузата му. Бунтът в Зила беше просто поредното доказателство за управленческата немощ на Мос. А обстоятелството, че бе оставил проблема на местните баракси, без да изпрати нито един отряд свои войници, само влошаваше положението му. Този път жителите на Аксками щяха да приветстват Григи, а не да се обединяват срещу него, както бе станало преди.
И единственото препятствие, което трябваше да преодолее, бяха двадесетте хиляди мъже, разположени между него и наградата му.
— Историята се повтаря — усмихна се той, въодушевен от близостта на своя блян. — Само дето преди пет години ти се намираше там.