Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
— Историята наистина се повтаря, Григи — рече Авун. — Ала очевидно ти нищо не си научил от нея. Видя ме как предавам рода Амача последния път, когато бяхме тук; трябваше да се досетиш, че не може да ми се има доверие.
Лицето на Григи бе почервеняло, а очите му бяха изпъкнали като на риба, докато се бореше за последни глътки въздух. Сърцето му беше като пламтяща звезда от болка в гръдния му кош и изпращаше изпепеляващите си лъчи по вените му. Шумът на битката беше заглъхнал и гласът на Авун като че ли идваше от нейде много далеч. Той се вкопчи отчаяно в седлото си, когато осъзна, че наистина щеше да умре тук, заобиколен от тези трима невъзмутими ездачи. Богове, не, та той още не беше готов! Имаше да свърши още толкова много неща! Намираше се толкова близко до своя блян, който така подло му бяха отмъкнали, а не можеше дори да изрази гласно възмущението си!
Неговият Чаросплетник. Неговият Чаросплетник го беше предал. Нали трябваше да са винаги предани, винаги. Устоите на обществото им зависеха от това. Ако един Вещер не се подчиняваше във всичко на господаря си, значи Чаросплетниците бяха прекалено опасни и на тях не можеше да се разчита. Та те дори се избиваха един друг, служейки на рода, който ги поддържаше. А този тук го бе оставил да умре.
Как Авун бе спечелил Чаросплетника му на своя страна? Как?
— Ще видиш, че заповедите, които си дал, изобщо не са достигнали до своите получатели — каза мудно Авун. — Те също ще бъдат изненадани, когато моите хора се нахвърлят върху тях и жалките ти следовници бъдат приклещени между хората на Коли от запад и армията на Мос от изток. Ще настане истинско клане. — Той повдигна едната си вежда. — Ти, естествено, няма да си жив, за да го видиш. Сърцето ти ще спре по средата на битката. Нищо чудно за такъв дебелак като теб.
Болката в тялото на Григи беше нищо в сравнение с болката в душата му — раздиращото чувство на безсилие, съчетано с гнева и страха, го изпепеляваше отвътре. Той усети как зрението му постепенно се замъглява, сякаш някакъв черен воал се спускаше пред очите му, и колкото и да се бореше срещу това, колкото и да се мъчеше да издаде някакъв звук, всичко бе напразно. Войниците на рода Керестин се намираха само на няколко метра от него, ала въпреки това никой не го забелязваше, никой от тях не виждаше какво правеха Чаросплетниците — как бяха протегнали невидимата си ръка и бяха сграбчили сърцето му. Сигурно на подчинените му им се струваше, че той просто се съвещаваше със своите съюзници, а що се отнася до пребледнялото му лице и зяпнала като на риба на сухо уста, навярно не бяха достатъчно близо, за да обърнат внимание.
Той погледна към Аксками и градът му се стори потънал в мрак. Два пъти се бе опитал да го превземе и два пъти се бе провалил. Булото на забравата, което се спускаше над него, беше проява на милосърдие. Той изобщо не почувства как залитна напред и падна от седлото, а масивното му тяло се строполи на земята; не чу разтревожените викове на Авун и лицемерните му думи към хората на Григи, които веднага се завтекоха да помогнат на господаря си, нито пък видя как коварният му съюзник се отдалечава със своя Чаросплетник далеч от тълпата, за да насочи вниманието си към сражението. Имаше само златиста светлина и безброй нишки, които сякаш изникнаха от нищото, които се полюшваха плавно, докато го носеха към онова, което се намираше отвъд забвението.
Качулката на Какре се развяваше на вятъра, докато наблюдаваше развоя на битката. Окото на Нуку се бе издигнало високо в небето и бе станало доста горещо, ала погребаният под тежката си роба Какре не се прибираше на хладина в покоите си. Вестоносците на Императора го уведомяваха периодично за развоя на сражението, а Какре научаваше известията посредством Чаросплетието. Силите на рода Керестин бяха напълно разгромени. Армията на една от най-изтъкнатите фамилии в империята бе направена на пух и прах. Самите Керестин, които бяха инвестирали всичко в тази военна кампания, навярно щяха да се съвземат чак след десетилетия… ако изобщо се съвземеха. След този коварен удар едва ли щяха да продължат да участват в междуособните интриги на благородниците и най-вероятно щяха да бъдат унищожени.
Авун ту Коли беше умен. Каквито и игрички да играеше, бе успял да запази всичко в тайна от Григи. Не само родът Коли се беше обърнал срещу Керестин, а и още неколцина аристократи. Сега разсипаните армии отстъпваха панически, а съюзниците на Григи го изоставяха, виждайки, че каузата им е безнадеждна. Какре забеляза, че отрядите на рода Коли бяха непокътнати; Авун ту Коли ги беше изтеглил от зоната на конфликта, оставяйки други да изнесат тежестта на битката на плещите си — на него му стигаше да гледа отстрани.