Нишката на покварата

— Мос! — програчи той. — Какво е това?

Кръвният Император го изгледа невъзмутимо.

— Това е войската, с чиято помощ смятам да победя рода Керестин — отвърна владетелят.

— Как? — извика Какре, вкопчил извитите си като нокти на хищна птица пръсти в парапета.

— Нещо ми изглеждаш объркан, Какре — отбеляза Императорът насмешливо. — Съветвам те да не прилагаш гнусните си трикове върху мен, както правеше преди. Възможно е да продължа да бъда Император още доста дълго време, въпреки усилията ти да стане точно обратното, и би било разумно от твоя страна да не ме ядосваш. — Той се усмихна отново, показвайки зъбите си. — Разбрахме ли се?

Какре го слушаше и не можеше да повярва на ушите си.

— Какво сте направили, Мос? — попита накрая, когато успя да възвърне гласа си.

— Осем хиляди наметала, боядисани в цвета на тревата от равнините — рече владетелят. Изобщо не звучеше като съсипания мъж, на който бе приличал само преди няколко часа. Сега гласът му бе уверен и спокоен. — Изобщо не изпратих хората си на югоизток. Нито пък изпратих потеря след Реки. Накарах ги да се върнат. Имах нещо като предчувствие, че Керестин може да научи за тази възможност и че току-виж решил да се възползва от нея, събирайки по-голяма армия, отколкото предполагах. Преди разсъмване им наредих да се скрият там под наметалата си и да чакат. Никога не би могъл да ги забележиш, освен ако не се намираш много близо.

Очите на Чаросплетника проблеснаха от черните дълбини на Маската му.

— Ами пустинните баракси? — просъска той.

— Да дойдат — разпери ръце Мос. — Ще заварят Керестин разгромен, а аз ще продължавам да управлявам в Аксками, без някой да може да ми се противопостави. Естествено, с помощта на верните си Чаросплетници — допълни с обидно язвителен тон. — Понякога е най-добре да не позволяваш на някои хора да знаят всичко, Какре. Един добър управник знае това. Не забравяй, че аз издигнах рода Батик дълго преди да те срещна.

— Ала аз съм вашият Върховен Чаросплетник! — извика Какре. — Аз трябва да зная всичко!

— За да го обърнеш срещу мен? Не мисля — каза Кръвният Император с тих, ала същевременно железен глас. Глас на човек, който нямаше какво да изгуби повече и едва ли се боеше от Чаросплетниците. Императорската цитадела хвърляше сянката си над тях, ала яростта на Мос го караше да изглежда още по-мрачен. — Не съм глупак. Зная какво правиш. Заговорничиш с Коли и Керестин, за да се отървеш от мен. — Очите му се изпълниха със сълзи на омраза. — Не трябваше да преставаш, Какре. Не трябваше да спираш сънищата. — Той се наведе още по-близо, вдишвайки вонята на развалена риба, показвайки на врага си, че не го е страх от него.