Нишката на покварата

Каквото и да си мислеше Тсата, Асара не работеше за общото благо; тя беше истинско олицетворение на егоизма. Без значение с какво се захващаше, тя се интересуваше единствено от своята полза и от нищо друго. Тя и Кайлин, обвързани в тайнственото си съзаклятие, прикрити зад булото на мистериозните си задачи, непрекъснато кроящи някакви планове. Планове, в които Кайку не беше посвещавана.

Машинации; колела, въртящи се вътре в други колелета. Ала някогашната й прислужница не беше като Мишани. Асара бе просмукана с вероломство до мозъка на костите си.

Тунелът, по който вървяха, в крайна сметка ги изведе на открито — сред гигантския кратер. Оттук те поеха по един метален мост, простиращ се над неизмеримата бездна. По пътя си минаха съвсем близо до един от водопадите и Кайку се изкуши да го докосне, ала се въздържа, страхувайки се да не задейства някаква аларма. След като прекосиха моста, те отново се гмурнаха в дълбините на скалата, тръгвайки по широк тунел, укрепен с метални ребра. Кайку забеляза, че факлите, които го осветяваха, бяха от обикновените; онези странни приспособления, бълващи лесно запалим газ, ги нямаше.

Голнерите бяха тук. Миризмата на готвено месо и приглушените гласове предупредиха натрапниците. Те инстинктивно отстъпиха назад в сенките, заслушани в неразбираемото ломотене на дребосъците. Девойката се запита откъде ли бяха дошли и как бе станало така, че да се превърнат в слуги на Чаросплетниците. Дали са били пигмейско племе, обитаващо дълбините на планините Тчамил, покорени в онези далечни години, когато Вещерите тъкмо са приключили с първата си кървава вакханалия? Не беше изключено. Между къщата й в Гората на Юна и Новоземие на изток, планините се простираха на повече от четиристотин километра разстояние. А от Рири в южния им край до северния бряг на Сарамир те оформяха колосална стена, разделяща империята на две. Масивната планинска верига бе дълга над хиляда и двеста километра и връзката между западната и източната част на империята се осъществяваше само посредством два големи прохода. В планините Тчамил имаше места, където можеха да съществуват цели цивилизации и никой в Сарамир да не разбере за тях. Бяха минали повече от хиляда години, откакто първите заселници бяха дошли на този континент, ала територията му продължаваше да е прекалено голяма за поданиците на империята; все още имаше множество безлюдни места, обитавани единствено от древни духове, които посрещаха враждебно всеки човек, дръзнал да пристъпи границите на владенията им.