Нишката на покварата

Шумът на битката беше невъобразим — ревовете на войниците се смесваха с пукота на пушките и грохота на артилерията, писъците на умиращите и звънтенето на стоманата. Във въздуха летяха стрели, мечове разкъсваха човешка плът, раздавайки жестока смърт. Чистите обезглавявания и бързата гибел бяха изключение — стоманените остриета се впиваха в кости и стави, разкъсваха сухожилия, раздираха нечие лице от лявата буза до дясното ухо или разрязваха артерии, оставяйки ранения боец да умре от загуба на кръв сред мелето. Осколките от снарядите осакатяваха наред, а пламтящата течност от гюлетата превръщаше кожата на жертвите си в съсухрен пергамент. Мъжете надаваха чудовищни писъци, докато езиците им почерняваха, а очните им ябълки изскачаха от кухините, търкулвайки се надолу по бузите им. Въздухът бе наситен с миризма на кръв, пушек и изгорели тела, обаче битката продължаваше да бушува със същата сила.

— Родовете Набичи и Гор ми трябват тук! Веднага! — извика Григи на своя Чаросплетник. Тънкият му момичешки глас звучеше, сякаш бе паникьосан, ала изобщо не беше така. Пълният баракс се славеше с изключително самообладание и напълно необяснимата поява на осем хиляди войници на рода Батик зад гърба му не беше нищо повече от хитър противников ход за него. Той вече бе изпратил един отряд, който да ги забави, докато артилеристите му успееха да обърнат топовете си към нововъзникналата опасност. Просто битката щеше да му струва по-скъпо, ала пак щеше да я спечели с ловкост и маневреност.

— Този глупак Какре ще си плати за това — закани се Григи, докато приближаваше коня си към баракс Авун. Изобщо не го беше грижа, че двамата Чаросплетници — неговият и на рода Коли — яздеха съвсем близко зад него. — Защо не ме предупреди за тези скрити войници? И къде е тази проклета намеса, за която ми обеща? — Той хвърли гневен поглед на баракс Авун, сякаш го обвиняваше за грешките на Какре; в крайна сметка, именно Авун ту Коли се бе свързал с него.

Аскетичният благородник, който наблюдаваше битката със сънливите си очи, се обърна към Григи и го изгледа невъзмутимо.

— Намеса ще има — рече той. — Само че не такава, каквато си очаквал. — След тези думи Авун кимна на Вещера си.

Пронизващата болка в гърдите на Григи изкара дъха му. Тлъстата му брадичка се затресе и устата му зяпна безпомощно, докато се взираше с ням ужас в своя доскорошен съюзник. Изгаряща болка започваше да пълзи от ключицата по лявата му ръка, парализирайки ръката му. Той погледна към собствения си Чаросплетник, а в очите му се четеше безмълвна молба за помощ; ухиленият демон обаче се взираше безжалостно в него. Едва успя да изругае полугласно, преди силата да напусне окончателно крайниците му.