Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Какво ли още бяха подготвили на жителите на Сарамир? С какво ли още щяха да ги изненадат?
Кайку поклати глава, опитвайки се да се върне към въпроса на Тсата.
— Голнерите би трябвало още да бъдат тук — рече тя. — Мисля, че Чаросплетниците не са очаквали армията да потегли толкова скоро. Това обяснява и складираната храна. По-голямата част от зверовете е потеглила на север, а другите хищници са останали, за да пазят това място. — Тя направи кратка пауза. — Ала ето че Вещерите са научили по някакъв начин за Лоното, след като основната им сила е отпътувала. Навярно мисията на чудовищата, натоварени на шлеповете, е била прекалено важна, за да ги накарат да се върнат; ето защо Чаросплетниците са изпратили всички, които са останали тук, към Лоното. Отвън все още има достатъчно хищници, за да отблъснат евентуални натрапници, а и най-важното — не забравяй, че никой не знае за това място! Вещерите сигурно смятат, че поемат разумен риск. Втората армия ще отсъства най-много две седмици — колкото да стигне до Лоното, да го унищожи и да се върне. А щом се върне, Чаросплетниците отново ще възстановят невидимата преграда и това място пак ще е неоткриваемо.
— Кайку, те могат и да не стигнат до Лоното — измърмори Тсата. — Не се отказвай още.
— Просто се мъча да отгатна мислите им — вдигна рамене девойката, ала по гласа й татуираният мъж се досети, че бе докоснал болното й място.
— Силите им са разпилени — изтъкна ткиуратецът. — Това ни дава надежда. Щом са готови да останат беззащитни, за да се доберат до Лусия, значи вниманието им е насочено другаде, към нещо много по-важно.
Кайку кимна мрачно. Голяма утеха, няма що. Можеше да се обзаложи за крайната цел на шлеповете — Аксками, на помощ на войниците на Мос. Чаросплетниците щяха да използват армията си от Различни чудовища, за да запазят трона на сегашния Кръвен Император, укрепвайки по този начин и собствените си позиции, за да се задържат на власт въпреки растящото недоволство на измъчвания от глад народ. Ударни отряди, които да всеят страх и ужас в жертвите си, преди да ги разкъсат на парчета. Демонстрация на сила, която да накара и благородниците, и селяните да сведат глави.
Вещерите правеха поредния си ход в играта за овладяването на Сарамир и младата жена не можеше да си представи, че някой би им се възпротивил. Всичко бе започнало от момента, в който Мос разреши на Чаросплетниците да притежават земи като останалите благородници. Всемогъщи богове, като че ли всичко нарочно бе станало така, за да затрудни още повече Либера Драмач… В случай че Вещерите се консолидираха около трона, позициите им щяха да бъдат непоклатими.
Кайку си даде сметка, че започваше да се ядосва. Ех, само ако Кайлин не беше толкова параноично настроена и не държеше Аления орден в най-дълбока секретност… Именно поради тази причина Чаросплетниците бяха станали толкова самоуверени, бяха се разпръснали като зараза и сега човек можеше само да гадае за тайните им, без да може да направи нищо срещу тях.
Кайлин. Толкова влюбена в своята организация, също както Заелис — в Либера Драмач. Толкова се боеше да не се изложи на опасност, че всъщност изобщо не се бореше за каузата си. Кайку си каза, че Кайлин едва ли щеше да пожертва Аления орден в евентуална битка срещу Вещерите; тя бе егоистична също като Заелис — като всеки друг — и само къташе силите си, изчаквайки удобния момент, докато накрая не станеше прекалено късно. Защо не бе направила нищо за толкова дълго време? Защо една умна, проницателна и доминираща жена бе оставила нещата да се изплъзнат до такава степен от контрол?
Кайку се сепна изведнъж. Какво й ставаше?
Ала отговорът изникна в същия миг, в който изплува въпросът й. Тя подозираше Кайлин. Беше я подозирала още от самото начало, от първата им среща, когато бе подложила на съмнение привидно алтруистичната покана на Сестрата да се присъедини към Аления орден. Беше минало толкова време и девойката почти бе забравила, почти бе свикнала с държанието на Кайлин; ала всъщност нищо не се беше променило.
Споменът за срещата с Асара я наведе към мисълта за фундаменталната измама, на която бе подложена. Кайлин знаеше кой всъщност беше Саран, и въпреки това не й каза нищо, макар че би трябвало да подозира какви бяха чувствата на Кайку към шпионина. Именно Асара я бе наблюдавала две години, предрешена като прислужница, чакайки момента, в който девойката да прояви своята кана. Асара я бе довела при Кайлин. А ето че сега Асара бе дала пет години от живота си, за да събере сведения, погребани под хиляди години история в Близкия свят.