Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Качих се бързо в стаята си и се обадих на фирмата в Лондон. Прехвърлиха ме през осем или девет вътрешни номера, докато не открих услужлив човек от северната част на страната, чийто акцент беше кошмарен - все едно дъвчеше йоркширски пудинг.
Отговаряше за абонатите в Европа и ми обясни, че каналите, които ме интересуват, се разпространяват през сателита Астра.
- Този сателит има голямо покритие. Цяла Западна Европа и Гърция. Преди няколко години обаче подобриха софтуера, сигналът се усили и сега може да се лови и в Турция, с деветдесетсантиметрова чиния. Разбира се, пак е нужно да имаш декодер и карта за достъп, но сега доста повече хора са наши абонати.
- А колко са, господин Хауъл?
- В Турция ли? Разбира се, имаме наши хора, преселили се там. Те вземат устройствата и картите със себе си, когато се местят. Има, разбира се, и английски пъбове и клубове - туристите искат да гледат футбол. Има и местни, които харесват програмите ни. Общо са около десет хиляди.
- А можете ли да ги разделите по области?
- Разбира се.
- Колко души са в околностите на Бодрум, да кажем, в провинция Мугла? - попитах и отчаяно се борех надеждите ми да не ме изпреварват прекалено.
- Момент - каза той и чух как клавиатурата на компютъра му трака. - Значи разследвате убийство?
Водеше разговор, докато търсеше данните.
- Да. Млад американец. Обичал е да гледа спорт по телевизията - излъгах. - Опитвам да потвърдя някои неща.
- Ясно - каза онзи. - Около хиляда и сто абонати.
Духът ми полетя. Това означаваше, че хората в Бодрум могат да приемат телевизионните канали, които ми трябваха. Погледнах през прозореца и си представих жената, която търсех, да седи по турски в някоя от белите къщички, да гледа телевизия с декодер от Скай и да записва фрази от различни канали, а после с часове да ги монтира и кодира. Хиляда и сто декодера - търсенето се бе стеснило рязко, - а още не бях приключил разговора.
- Ако махнем англоезичните пришълци и заведенията, колко абонати смятате, че има? - попитах.
- Домакинства ли? Шест-седемстотин, най-вероятно - отговори той.
Бях близо! Шест-седемстотин домакинства означаваше много работа, много изтъркани подметки, докато открия всички, но пък и означаваше, че потенциалните заподозрени са от определена група. Сред тази група беше и жената, която търсех.
- Това добро число ли е? - попита Хауъл.
- Много добро - казах му, неспособен да скрия усмивката в гласа си. - Можете ли да ми дадете списък на абонатите?
- Разбира се, но ще е нужна оторизация. Не се обиждайте, но трябва да сме сигурни, че се интересува ФБР.
- До час-два ще имате официално писмо. Колко време след това ще е нужно?
- Трябва само да изтегля файла и да го изпратя. Няколко минути.
По-добре, отколкото си мислех - много скоро щях да имам списък с шестстотин адреса и този на жената щеше да е един от тях. Напредвах.
- Благодаря - казах. - Не мога да ви кажа колко ми помагате.
- Няма проблем. Имате късмет, разбира се, че ви интересуват само официалните клиенти.
Тържеството ми секна.
- Какво искате да кажете?
- Ами, напоследък има много незаконни потребители...
Започна да ми призлява.
- Използват пиратски декодери - продължи той. - Китайски предимно. Както часовниците „Ролекс“ или чантите „Луи Вютон“, тези хора фалшифицират и декодерите, и картите ни за достъп. Продават ги през малки електронни магазини или интернет кафета, такива места. След като си купиш декодер и карта, програмите ни стават безплатни. Ало, чувате ли ме?
- На място като Мугла - попитах тихо - колко пиратски декодера мислите, че има?
- На такава голяма площ? Десет хиляди, може би повече. Няма начин да се проследи кой гледа каналите ни нелегално, изцяло скрито е. Следващата година, струва ми се, ще имаме технология, която дава възможност за проследяване, но сега...
Не слушах - следващата година всички ние можеше да сме мъртви. Десет хиляди нелегални декодера, без списък - задачата ставаше невъзможна. Благодарих му за съдействието и затворих.
Останах неподвижен - тишината нахълтваше, черното куче на отчаянието хапеше петите ми. Надеждите ми да се извисят така и после да се сринат беше тежък удар. За първи път, откакто бях притиснат, за да се включа във войната, само за няколко мига си бях помислил, че намирам пътя към решаването на проблема. Сега всичко се превърна в прах и бях в настроение да се държа брутално със самия себе си.