Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Току-що — повтори Бил изненадан. — Добре. Зачеркнете го от списъка за четвъртък вечер.
Мис Коалан зачерта един ред от листа пред себе си.
— Мистър Макчесни, не сте ме забравили, нали?
Той се обърна и видя червенокосото момиче.
— Не — отвърна й вяло, след което додаде към мис Коалан: — Всъщност поканете го за четвъртък. Да го вземат дяволите!
Не му се искаше да обядва сам. Вече не обичаше да върши нищо сам, тъй като, когато човек разполага с известност и власт, контактите му с други хора са особено приятни.
— Ако само ми позволите да ви кажа някои неща за две минути… — подхвана тя.
— Страхувам се, че не мога в момента. — Изведнъж той осъзна, че тя е най-красивото същество, което бе виждал в живота си.
Загледа я.
— Мистър Роджърс ми каза…
— Елате да хапнем заедно — каза той, след което, с ужасно забързан вид, даде на мис Коалан някакви кратки и противоречиви напътствия и отвори вратата.
Излязоха на Четирийсет и втора улица и Бил пое полагаемия му се въздух — тук въздухът стигаше само за определен брой хора наведнъж. Беше ноември и първият въодушевен наплив на сезона бе отшумял, но ако погледнеше на изток, той можеше да види електрическата реклама на една от своите пиеси, а на запад — друга. Зад ъгъла бе онази, която бе направил с Бранкузи — последният случай, в който щеше да постави нещо заедно с някой друг.
Влязоха в „Бедфърд“, където цареше суматоха от келнери и офицери.
— Много симпатичен ресторант — каза тя впечатлена и с приятелски тон.
— Това е раят на неуспелите артисти. — Той кимна на няколко души. — Здрасти, Джими… Бил… Хей, Джак, здрасти… Това е Джак Демпси… Не идвам често тук. Обикновено се храня в Харвардския клуб.
— О, в Харвард ли сте учили? Познавах…
— Да. — Бил се поколеба — за Харвард имаше две версии и изведнъж реши да каже истинската. — Да, и тогава там ме взимаха за селянче, но вече не е тъй. Преди около седмица бях в Лонг Айланд в „Гувърниър Хайтс“ — сред най-модерните хора — няколко момчета от Голд Коуст, които в Кембридж дори и не подозираха, че съществувам, ми излязоха с номера да ме поздравяват със „Здрасти, Бил, стари приятелю“.
Той се поколеба и изведнъж реши да прекъсне тук разказа си.
— Какво искате — работа? — попита я той. Изведнъж си спомни, че чорапите й бяха скъсани. Скъсаните чорапи винаги го трогваха, размекваха го.
— Да, в противен случай трябва да се върна в родния си град — отвърна тя. — Искам да стана балерина — нали разбирате, Руски балет. Но уроците са толкова скъпи, че трябва да си намеря работа. Смятам, че това ще ми помогне между другото и за сценичното присъствие.
— Танцьорка, а?
— О, не, сериозно.
— Е, Павлова е танцьорка, нали?
— О, не. — Тя бе шокирана от това богохулство, но след малко продължи: — Взимах уроци при мис Камбъл… Джорджия Бернман Камбъл… в родния ми град… може би сте чували за нея. Учила е при Ню Уейбърн и е наистина прекрасна. Тя…
— Мдаа? — каза разсеяно той. — Това е трудна работа — агенциите за разпределяне на роли гъмжат от желаещи, които могат да правят всичко до момента, в който ги взема за проби. На колко сте години?
— На осемнайсет.
— Аз съм на двайсет и шест. Преди четири години пристигнах тук без пукнат цент.
— Боже!
— Сега мога да се оттегля и да живея добре до края на живота си.
— Боже!
— Догодина възнамерявам да си взема едногодишен отпуск — ще се женя… Чували ли сте за. Айрийн Рикър?
— Как да не съм чувала? Тя ми е най-любима от всички.
— Сгодени сме.
— Боже!
Когато след малко излязоха на Таймс Скуеър, той я запита небрежно:
— Какво правите в момента?
— Как какво, опитвам се да си намеря работа.
— Исках да кажа сега в момента.
— Ами нищо.
— Желаете ли да дойдете с мен в апартамента ми на Четирийсет и шеста улица, за да пием кафе?
Погледите им се срещнаха и Еми Пинкард реши, че умее да се грижи за себе си.
Апартаментът му представляваше просторно и светло ателие с три метра дълъг диван и след като тя изпи кафето си, а той — едно уиски с лед, ръката му обгърна рамото й.
— Защо трябва да се целувам с вас? — попита го тя. — Почти не ви познавам, а отгоре на всичко сте сгоден за друга.