Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Годежът му с Айрийн Рикър беше най-незадоволителното нещо в живота му; двамата бяха уморени един от друг, но не желаеха да сложат край. Точно както двамата най-богати млади хора в един град се привличат благодарение на този факт, така Бил Макчесни и Айрийн Рикър, понесени един до друг на вълните на славата, не можеха да отминат и да не зачетат приятния дълг към своите успехи. Независимо от това те си позволяваха все по-яростни и по-чести кавги и краят наближаваше. Той се въплъти в някой си Франк Луелин — едър и красив артист, който бе партньор на Айрийн. Тъй като Бил разбра нещата веднага, взе да си прави с тях горчиви шеги; от втората седмица след започването на репетициите във въздуха се усещаше напрежение.

Междувременно Еми Пинкард, която разполагаше с достатъчно пари за бисквити и мляко и с приятел, който я канеше на вечеря, се чувстваше щастлива. Приятелят й, Истън Хюс от Делейни, следваше стоматология в Колумбийския университет. Понякога идваше и с други самотни младежи, които следваха стоматология, и срещу цената, ако можеше така да се каже, от няколко небрежни целувки в такситата Еми получаваше вечеря, когато бе гладна. Един следобед тя представи Истън на Бил Макчесни пред входа за сцената, след което Бил започна да използва шегата за своята ревност като основа за отношенията си с нея.

— Разбрах, че онзи зъбар пак ме е преметнал. Съветвам те да не му позволяваш да ти дава райски газ.

Въпреки че се срещаха рядко, двамата винаги се заглеждаха един в друг. Когато Бил я съзреше, той вперваше поглед в нея, сякаш я виждаше за първи път, след което изведнъж се сещаше, че трябва да я дразни. Когато тя го погледнеше, виждаше в него много неща — светъл слънчев ден с огромни тълпи от хора, забързани по улиците; много красив нов автомобил, който чака до тротоара двама души с елегантни нови дрехи, които влизат в него и отиват някъде, където е същото като в Ню Йорк, само че надалеч и много по-весело. Много пъти й се искаше да го бе целунала, но също толкова много пъти се радваше, че не го бе сторила, тъй като с всяка изминала седмица той ставаше все по-неромантичен и все по-погълнат, като всички останали, от трудния напредък на пиесата.

Премиерата щеше да се състои в Атлантик Сити. Бил бе обзет от внезапно мрачно настроение, което всички забелязаха. Държеше се рязко с режисьора и язвително с артистите. Говореше се, че причината за това била, дето Айрийн Рикър и Франк Луелин пристигнали с друг влак. Вечерта на генералната репетиция той седеше до автора и в мрака на салона изглеждаше почти зловещо, но не каза нищо до края на второто действие, когато се развика на Луелин и Айрийн Рикър, които бяха сами на сцената:

— Повторете това отново и престанете да се лигавите!

Луелин се приближи до светлините на рампата.

— Какво искате да кажете с това „престанете да се лигавите“? — попита той. — Нали това са репликите от текста?

— Знаеш какво искам да кажа — не се отплесвай.