Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Добре, тогава хайде да ядеш фасул с мен. Нека се оженим. Още утре. Още тази вечер. Стига сме се мотали. Казваш, че ме обичаш. Добре, и аз те обичам.
Тя не отвърна нищо, само седеше на кушетката с отпуснати в скута ръце, после вдигна лицето си, уморено и напрегнато, и в очите й заблестяха сълзи.
— Обичаш ли ме? — запитах аз.
Тя кимна бавно.
— И знаеш, че и аз те обичам, нали?
Тя кимна отново.
— Значи, няма пречка?
— Джек — започна тя и млъкна за миг. — Джек, наистина те обичам. Понякога ми идва да те целувам, да те целувам, да те прегърна силно, да затворя очи и да скоча заедно с теб от някоя скала във водата. Или както тогава, когато ти скочи след мен и се целувахме във водата и ни се струваше, че никога няма да изплуваме на повърхността. Помниш ли, Джек?
— Да — отвърнах аз.
— Ето, така те обичах тогава.
— А сега? — попитах аз. — А сега?
— Сега също, Джек. И сега, струва ми се, съм готова на всичко. Но сега все пак е различно.
— Какво е различно?
— О, Джек! — възкликна тя и за първи път — или поне аз не бях виждал да го прави друг път — вдигна ръце и притисна слепоочията си — този жест, с който се мъчеше да си събере мислите, не й стана навик, но впоследствие ми се случи да го наблюдавам пак. — О, Джек — повтори тя, — толкова неща се случиха… оттогава.
— Какво се е случило?
— Ами… да се ожениш, не е като да скочиш от скала във водата. Любовта също не е като скок от скала. Нито пък като удавяне. Тя е… ех, не зная как да ти го кажа. Това е… начин да живееш, да си намериш свой път в живота.
— Ако става дума за пари, ти…
— Не, не за това става дума — прекъсна ме тя. — Не говоря за пари. О, Джек… ако само можеш да ме разбереш какво искам да кажа!
— Добре, но аз нямам намерение да постъпя на работа при Патън или който и да било от тукашните. Нито ще ги моля те да ме нагласят някъде. Дори Ъруин. Аз ще си намеря работа, независимо каква, само не при тях.
— Миличък — каза уморено тя, — та аз не те карам да живееш тук. Нито да работиш при Патън. Или при когото и да било. Искам да правиш това, което на теб ти допада. Стига да правиш нещо. Та дори да не печелиш. Казах ти вече, готова съм да живея и в колиба.
Така аз се върнах в юридическия и благодарение на упоритите ми усилия бях изхвърлен още преди края на годината. Искаше се много труд, за да постигна това, защото то не става така лесно в нашия щатски университет. Наложи се да поработя здраво. Разбира се, бих могъл просто да напусна, но ако напуснеш или не посещаваш лекции, все още имаш право да се върнеш. Затова докарах работата до изключване. После, когато празнувах изключването, убеден, че Ан ще кипне и ще ме зареже, попаднах с един мой приятел и две момичета в една скандална история, която пък попадна във вестниците. Аз бях вече бивш студент, тъй че от университета не можеха да ми направят нищо. Ан също не реагира — очевидно по това време вече съм бил бившето пиле-Джеки.
Така нашите пътища с Ан се разделиха. Моят водеше към вестника, към съмнителните места в града и четенето на книги по американска история. В края на краищата отново започнах да слушам лекции в университета, отначало колкото да убивам времето, а после сериозно. Навлизах във вълшебната страна на миналото. За известно време като че се бяхме помирили с Ан, но ангренажът отново се повреди и нещата тръгнаха постарому. Не защитих дипломната си работа, затова се върнах в „Кроникъл“, където работех като репортер, и то много добър. Дори се ожених. За Лоуис. Която беше много хубава, къде по-хубава от Ан, при това пухкавичка, докато Ан беше по-скоро костелива и мускулеста. Лоуис беше апетитно парче, много крехко, това веднага се разбираше — някакво загадъчно съчетание от филе миньон и джорджийска праскова, от което веднага ти потичаха лигите и… парите. Защо Лоуис се омъжи за мен, само тя си знае. Но една от причините, убеден съм, е това, че се казвах Бърдън. Стигнах до този извод чрез метода на елиминирането. Тя не би могла да бъде привлечена от моята красота, изтънченост, обаяние, остроумие, интелект и начетеност, защото преди всичко не се отличавах чак с такава красота, изтънченост и обаяние, а, от друга страна, Лоуис не се интересуваше ни най-малко от неща като остроумие, интелект и начетеност. Дори да ги имах. Не биха могли да я привлекат и парите на майка ми, защото собствената й майка имаше сума пари, оставени от покойния й мъж, който ги беше спечелил от изгодна сделка с чакъл по време на войната, но малко късно, за да може да даде на дъщеря си тъй нареченото прилично възпитание и образование в годините, когато тя все още е била възприемчива към подобни неща. И тъй, не оставаше друго освен името Бърдън — то беше решило всичко.