Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Оставете я на мира.

Водачът се извърна към Джек. Вдигна ръка и смъкна нощните си очила на шията.

— Просто изяснявах някои положения — рече той. — Както вече казах, ние само предаваме съобщението.

— И защо трябва да го чувам?

— Защото го праща едно приятелче.

— Приятелите обикновено ме намират по друг начин. Във всеки случай не ме нападат през нощта.

— Този приятел твърди, че си го предал. Не беше сигурен, че ще искаш да ни изслушаш.

— В такъв случай казвай, каквото имаш да казваш и се махай оттук.

— След минутка.

Този, който куцаше, обиколи стаята и изключи всички камери. След като приключи, кимна на водача и излезе. Сега вече никой не можеше да ги чуе, нито да направи запис на разговора.

С изключение на Джек. А той не смяташе да забравя онова, което току-що бяха сторили на Амбър. Щеше да им го напомни при първа възможност. Хвърли й поглед. Очите й бяха изцъклени, невиждащи. Дишаше на пресекулки. Може би само думите на непознатия са били достатъчни, за да се задейства стаената в ума й програма. В такъв случай нищо чудно вече да я беше изгубил.

Прекоси стаята, изтръгна я от ръцете на похитителите и я зашлеви през лицето. Главата й се люшна назад, на бузата й разцъфна алено петно, но в следния миг в очите й се появи познатият дързък блясък.

— Да не си посмял друг път…

— Няма. — Той я обгърна с ръце сякаш се опитваше да я защити. — По-добре ли се чувстваш?

— Да — отвърна тя дрезгаво.

Джек изгледа двамата, които я бяха държали.

— Вече ви запомних — рече заплашително. Усещаше дъха им върху лицето си. Главата на единия бе обезкосмена наполовина от изгаряне с лазер, другият имаше зъби от сивкав метал. — Готов съм да чуя съобщението ви.

— Тогава погледни насам.

Пратеникът разтвори дланта си, в която държеше златиста сфера — изкуствено око, с полепнали върху него кървави парченца кожа.

Амбър извика.

— Това е окото на Болард — рече тя и се отпусна в прегръдките на Джек.

Той обаче не бе сигурен, дали наистина протезата е принадлежала на неговия познат, който обикновено я носеше така, сякаш е медал за храброст. Също като Джек и Болард бе ветеран от Пясъчните войни, бил е раняван, а малко преди края бе дезертирал. Болард единствен знаеше цялата истина за Джек. Той криеше тайни, които можеха да бъдат изтръгнати само така, както бе изтръгнато и това око.

Пратеникът се усмихна.

— Сега вече, след като ти приковах вниманието, ето какво ще ти кажа: „И ако те съблазнява окото ти, извади го“. А също и: „Ти наруши обетите си“.

— И това ли е всичко? — зачуди се Джек.

Мъжът сви рамене.

— Аз съм само пратеник. Той смяташе, че това ще бъде достатъчно. — Очевидно приключил с мисията, водачът даде знак на хората си и те се изнизаха през вратата, сякаш бяха само кошмарен сън.