Момчешки живот

За да покаже благодарността си към семейство Лезандър, задето бяха толкова мили с Ребъл, мама реши да им направи пай с тиква — нейният бестселър — безплатно. Сложи пая в кутия, завърза го с канап, а аз пъхнах кутията в кошницата на Рокет и завъртях педалите към дома на доктора. По пътя подминах Гордо и Гота Бранлин на черните им колелета. Гота ме удостои с леко вирване на брадичката си, Гордо — който все още носеше превръзки, прикриващи гнойните му рани — ме подмина като синя вихрушка. Стигнах до дома на д-р Лезандър и почуках на задната врата. Г-жа Лезандър ми отвори след минута.

— Мама опече пай за вас и доктора! — казах и й подадох кутията. — С тиква е.

— О, колко мило! — тя го взе и подуши ръба на капака. — О, Боже, да не би да има сметана вътре?

— Кондензирано мляко, мисля… — би трябвало да го знам. Кухнята ни бе буквално превзета от кутии „Пет Милк“. — Мама го направи тази сутрин.

— Много мило от страна на майка ти, Кори, но се боя, че ние и двамата не можем да ядем млечни продукти. И двамата сме алергични към всичко, излязло от крава! — г-жа Лезандър се усмихна. — Точно така се срещнахме в една клиника в Ротердам, и двамата почервенели и на плюски.

— Олеле. Е, може би тогава може да го дадете на някой друг? Паят е наистина прекрасен!

— Сигурна съм, че паят е чудесен — „джудезен“, произнесе го тя, — но ако изобщо го внеса в къщата, най-късно в полунощ Франц ще го нагризе като мишка. Обожава сладкото, от мен да го знаеш. Два дни по-късно ще изглежда така, все едно е хванал шарка и ще го сърби толкова, че няма да може да трае дрехи. Така че по-добре да не допускам дори да го помирише, че ще има да ходи като Върнън Такстър, а?

Разсмях се при тази картинка.

— Да, госпожо! — взех си обратно пая. — Тогава мама може да ви направи нещо друго?

— Не е необходимо. Самата идея е достатъчно мила.

Поспрях на вратата, питайки се дали си струва да споменавам нещо, което ми се въртеше в главата от известно време насам.

— Какво има? — попита г-жа Лезандър.

— Може ли да видя доктора? Ще ми се да поговоря с него за минутка.

— В момента си дремва. Стоя буден цяла нощ, слушаше си радиопредаванията.

— Радиопредавания ли?

— Да, той има късовълново радио, сещаш се. Понякога стои буден до сутринта и слуша чуждите страни. Мога ли да му предам съобщение?

— Ами… просто ще поговоря с него друг път!

Всъщност исках да го попитам дали не му трябва помощ през следобедите. След като го бях гледал в действие, струваше ми се, че да си ветеринар е доста важна професия. А и можех да бъда ветеринар и писател едновременно. Светът винаги щеше да се нуждае от ветеринари, точно както винаги щяха да му трябват и млекари.