Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Кралицата се обърна към своя Военачалник.
— Граф Марвен?
— Ще ни отнеме поне три дни да стоварим цялата армия, ваше величество. Макар че повечето волариански сили са съсредоточени на юг, все пак трябва да очакваме нещо като атака от местните гарнизони, преди да сме се подготвили напълно за поход.
— Бихме могли да дебаркираме по-далеч на север — съгласи се с въздишка Щита. — Но крайбрежието не предлага много други удобни места в протежение на поне още двеста мили.
— Колкото по-далеч сме от Волар, толкова по-малки са шансовете ни за успех — заяви кралицата и вдигна очи от картата да огледа капитаните си, докато накрая взорът ѝ се спря на Рева. — Освен това имаме в редиците си човек, който може да се смята за експерт в отбиването на волариански атаки.
— В допълнение към твоите стрелци и гвардейци — каза кралицата — ще ти дам три полка от Кралската гвардия, само ветерани, включително Вълчите бегачи.
— Ще са ни добре дошли, ваше величество — отвърна Рева.
Беше повикана в каютата на кралицата за личен разговор и за първи път оставаха наистина сами. Даже грамадният лорд-протектор беше получил заповед да чака отвън. Рева откри, че отново е поразена от красотата на кралицата: даже бледите линии, които тръгваха от челото ѝ и се губеха в лъскавата ѝ златисточервена коса, сякаш усилваха нейното съвършенство, вместо да го накърняват. Това се дължеше най-вече на вътрешната ѝ естествена увереност, на несравнимата ѝ властност, която гарантирано пленяваше вниманието на всички при всяко събиране. Въпреки това, или може би отчасти заради него, Рева още не бе изпитала ни най-малко влечение към своята кралица. „Беше по-лесна за харесване, когато беше изгорена — реши тя. — Сега маската ѝ е прекалено съвършена.“
— Знай, че си свободна да отхвърлиш тази заповед — продължи кралицата. — Без никакви последствия.
— Дойдохме тук да сложим край на войната — каза Рева. — Освен това мисля, че предпочитам да се бия на суша, отколкото в морето.
— Определено е въпрос на вкус. — Кралицата се усмихна, макар и не с онази своя чудна ослепителна усмивка: всъщност даже беше малко предпазлива. — Преди да замине на своята северна експедиция лорд Вейлин ме помоли да не допускам да се излагаш на прекалено голям риск. Всъщност ме умоляваше да те оставя в Кралството като регент.
Рева потисна смеха си. „Все гори от желание да се изявява като по-голям брат.“
— Едва ли ставам за тази работа, ваше величество. Макар че като стана дума, исках да ви помоля да ми обясните по-ясно намеренията зад настоящата мисия на лорд Вейлин.
— Ако нещо се пази в тайна, значи има причини за това. Достатъчно е да кажем, че възможностите, които ни разкрива мисията му, са прекалено големи, за да ги пренебрегнем. — Кралицата млъкна и усмивката ѝ бавно повехна. — Наскоро имах възможност да прочета по-подробни доклади за събитията в Алтор. Дотогава не си бях давала сметка колко трудна е била ситуацията там, до какви крайности се е наложило да прибегнеш.
Лицето на воларианеца, докато коленичеше пред дръвника… „Не по-добри от нас…“
— Оцеляването ни кара да прибягваме към крайности, ваше величество.
— Така е. Бих искала да запомниш тези думи, докато изпълняваш задачата си. Войната още не е спечелена и за да оцелее нашият народ, ни е нужна победа, на всяка цена. — Сега погледът ѝ беше настойчив, а безупречната ѝ маска — лишена от всякакво веселие. — Разбираш ли?
„На всяка цена.“ Рева се взря в нетрепващите очи на кралицата и изведнъж това ѝ се стори страшно познато; умът ѝ се изпълни с едно друго лице — лице, което познаваше толкова добре и което също беше използвало подобни думи, обикновено точно преди да я набие.
— Ако бихте могли да уточните, ваше величество — каза тя. — Задачата ми ще е по-лесна, ако разполагам с ясни инструкции.
Погледът на кралицата почти не трепна.
— Варитаите да бъдат пленявани само ако се отвори удобна възможност. Свободните мечове да бъдат избивани.
— А ако се предават?
— Тогава ще ви е по-лесно да ги убивате. — Кралицата пристъпи напред и плесна с ръце, а на лицето ѝ бе изписана сестринска привързаност. — Както казахте, милейди, дошли сме тук да сложим край на войната.
Щита придружи Рева обратно до „Маршал Смолен“, едно от новопостроените чудовища, натоварено с нейната домашна гвардия и една пета от стрелците ѝ. Привидно Елл-Нестра беше дошъл да надзирава слизането им на брега, макар че тя усещаше у него внезапно желание да се махне от компанията на кралицата, може би заради съдбата на пленника. Одеве, докато Рева се канеше да слезе в лодката, видя как воларианецът се дръпва от кралицата и отпуснатото му лице внезапно пребледнява от шок. Лирна стоеше и го гледаше с ведро задоволство, а той се метна озъбено срещу нея, протегнал хищно ръце да докопа гърлото ѝ. С отработена бързина кралицата измъкна от ръкава си кинжал и го заби в гърдите на мъжа, гладко и непоколебимо, преди стражата ѝ да успее да реагира.