Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
„Те вече не са магьосници от Гилдията – напомни си Сери. Тези официалности вече не ги вълнуват”.
Но вече започваше да подозира, че тук има и нещо повече.
— Камата ми в теб ли е? – попита Акарин прислужника си.
Такан кимна, стана и отиде в една от спалните. Върна се с прибраната в канията кама, закачена на колан, и я предложи на Акарин с наведена глава.
Акарин я прие със сериозно изражение на лицето. Разстла колана на коленете си, но внезапно впери поглед в отсрещната стена. Сония си пое рязко дъх.
В стаята се възцари мълчание. Акарин свъси вежди и поклати глава, а очите на Сония се разшириха.
— Не! – ахна тя. – Ротан! – Девойката пребледня, скри лице в дланите си и започна да плаче.
Сърцето на Сери се сви от мъка и той забеляза същите чувства, изписани на лицето на Акарин. Магьосникът остави колана настрани, стана от креслото и коленичи до нея. Притегли я към себе си и я прегърна силно.
— Сония – промърмори той. – Съжалявам.
Беше се случило нещо ужасно.
— Какво има? – попита Сери.
— Лорд Ийкмо току-що съобщи, че всичките му хора са били избити – каза Акарин. – Ротан, предишният наставник на Сония, беше сред тях. – Той помълча известно време. – Ийкмо е тежко ранен. Каза, че успешно са забавили ичаните. Мисля, че това е била причината за засадата, но не знам защо е било нужно това забавяне.
Хлипанията на Сония постепенно затихваха. Акарин погледна към Сери.
— Къде можем да поспим?
Такан посочи една от стаите.
— Оттук, господарю. – Сери отбеляза, че прислужникът показва стаята с по-голямото легло.
Акарин се изправи и помогна на Сония да стане.
— Хайде, Сония. От седмици не сме спали пълноценно.
— Няма да мога да заспя – отвърна тя.
— Тогава просто ми затопли постелята.
„Е, вече всичко е ясно” – помисли си Сери.
Акарин отведе Сония в спалнята. След миг се върна обратно. Сери се изправи.
— Вече е късно – каза той. – Ще се върна рано утре, за да обсъдим срещата.
Акарин кимна.
— Благодаря ти, Серини. – После отиде в спалнята и затвори вратата зад себе си.
Сери погледна затворената врата. „Акарин, а? Интересен избор“.
— Надявам се, че това не те притеснява.
Сери се обърна и погледна Такан. Прислужникът кимна към спалнята.
— Тези двамата ли? – Сери сви рамене. – Не.
Такан кимна.
— И аз така си помислих, след като си зает с друга жена.
Сери усети как кръвта му се вледенява. Той погледна към Гол, който се мръщеше.
— Откъде знаеш за това?
— Научих го от един от пазачите ми. – Такан ги погледна. – Значи това трябваше да е тайна?
— Да. Невинаги е безопасно да си приятел с Крадец. – Прислужникът изглеждаше искрено притеснен.
— Те не знаят името й. Млад мъж като теб трябва да има жена, дори много жени.
Сери успя да се усмихне.
— Може би си прав. Трябва да се погрижа за тези слухове. Лека нощ.
Такан кимна.
— Лека нощ, Крадецо.
Глава 31
Подготовка за война
Пажът въведе Лорлън в просторна стая. През огромния прозорец струяха ярки слънчеви лъчи. Малка група мъже бяха наобиколили огромна маса насред помещението. Кралят стоеше в средата, от лявата му страна беше лорд Болкан, а от дясната – капитан Арин, военният му съветник. Останалата част от групата се състоеше от капитани и придворни, някои от които му бяха познати, а други – не.
Кралят поздрави Лорлън с кимване, после погледна към нарисуваната на ръка карта на града.
— И кога ще бъдат завършени укрепленията на Външните стени, капитан Ветан? – попита той един сивокос стражник.
— Северната и Западната порта са готови. Южната ще бъде готова довечера – отвърна капитанът.
— Един въпрос, Ваше величество? – раздаде се младежки глас. Един добре облечен млад мъж стоеше от другата страна на масата.
Кралят го погледна.
— Да, Илорин?
Лорлън погледна изненадано младежа. Той беше братовчед на краля, на възрастта на учениците, вероятният наследник на трона.
— Защо укрепяме портите, когато Външната стена около Гилдията е разрушена? Достатъчно е сачаканците да изпратят разузнавачи, и ще разберат за тази слабост.
Кралят се усмихна мрачно.
— Надяваме се, че сачаканците няма да го направят. Очакваме да ни нападнат самонадеяно – обясни Болкан на Илорин, – и тъй като слугите им са източник на силата им, едва ли ще рискуват живота им, като ги пратят да разузнават. – Лорлън отбеляза, че Болкан не споменава за вероятността сачаканците да са открили тази слабост в съзнанията на воините от Крепостта или Калия. Възможно бе кралят да го беше помолил да скрие безнадеждността на положението им от неговия братовчед.