Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Звучи обещаващо.
— И аз така си помислих — усмихна се тя. — А по-точно аз съм офицер от командването на кораба, а ти си от помиярската вахта. Ти дори още не си истински. — Езри направи рамка с ръцете си и се взря през нея. — Ти си още нещо мъгляво на хоризонта.
— Е… — рече Джийн и беше наясно, че говори като пълен тъпак, ала повтори: — Е, ами…
— Но прояви любопитство.
— Нима?
— Към кораба.
— О… Да, да. Само се зачудих… след като вече доста го поогледах…
— Къде са песните, къде са танците по реите, къде са буретата с бира, които се търкалят от носа до кърмата, къде е лоченето и драйфането от изгрев до залез?
— Горе-долу. Не е точно като във флотата, разбираш ли.
— Дракаша е бивш офицер от флотата на Сайруни. Тя не говори много за това, но вече не се мъчи да си крие акцента. Някога го криеше.
Сайруни, помисли си Джийн — островна империя, още по на изток от Джерем и Джерет — горди, тъмнокожи островитяни, които се отнасяха сериозно към корабите си. Щом Дракаша беше от тях, значи принадлежеше към морска офицерска традиция, за която някои твърдяха, че е стара, колкото Теринският трон.
— Сайруни — повтори той. — Това обяснява някои неща. Мислех, че миналото било ценност?
— Това тя би ти го дала безплатно — рече Езри. — Повярвай, ако историята е монета, Дракаша е седнала върху цяло проклето съкровище.
— Значи тя, ъъ… подчинява кораба към старите си навици?
— По-скоро ние позволяваме да бъдем подчинявани. — Езри му показа с жест да продължи да боядисва и Джийн поднови работата си. — Капитаните в Пиринчено море са особени. Те си имат положение и на вода, и на суша. Имат си съвет в Продигал. Но на всеки кораб… братята си карат, както си знаят. Някои капитани ги избират. Други командват само когато дойде време екипажът да хване оръжие. При Дракаша… тя управлява, защото знаем, че това е нашият най-голям шанс. За всичко. В Сайруни не се ебават.
— Значи носите вахта като във флотата, пиете като изнервени съпрузи и пазите поведение?
— Не го ли одобряваш?
— О, кръв на боговете, одобрявам и още как! Просто е по-подредено, отколкото си представях, нищо повече.
— Ако някога си служил на истински боен кораб, не би казал, че правим каквото и да било тук като във флотата. Повечето от нашия екипаж са служили и в сравнение с това нашето е разпасан рай. Поддържаме навиците си, защото повечето от нас са били на борда и на други пиратски кораби. Виждали сме течовете, които се разширяваха по малко с всеки изминал ден. Виждали сме как механизмите ръждясват. Виждали сме как се разнищват въжетата. Какъв е смисълът постоянно да безделничиш, ако корабът се разпада под теб, докато спиш?
— Значи сте благоразумна компания.
— Да. Виж, морето или те прави благоразумен, или те убива. Офицерите на Дракаша полагат клетва. Заклели сме се, че този кораб ще бъде потопен или в битка, или ако такава е волята на боговете. Не поради нужда от работа или платно, или въжета. И това е свещена клетва. — Тя се протегна. — И поради нужда от боя също. Мини я още една ръка, цялата. Много внимателно.
Офицери. Докато работеше, Джийн прехвърли в ума си всичките офицери от „Орхидеята“, за да си избие от ума Езри. Дракаша очевидно. Тя не стоеше на вахта, но се появяваше, когато и както намереше за добре. Като че прекарваше поне половината ден на палубата и се материализираше като по магия, щом се случеше нещо интересно. Следващата по ранг, Езри… по дяволите, никакви мисли за Езри. Не сега.
Мумчанс, морският майстор, и малкият му екипаж от моряци, които въртяха руля. Дракаша позволяваше на обикновени членове на екипажа да държат руля при хубаво време, но когато се изискваха умения, го държаха или Мум и неговата компания, или никой. Почти равни на Мум бяха интендантът, понастоящем изпратен на „Червеният вестоносец“, и корабният лекар, Треган, която комай никога не би се признала за равна на някого, в чиято чест не бе издигнат храм. Дракаша, естествено, обитаваше голямата каюта, а на четиримата офицери с най-висок ранг се полагаха малки стаички покрай стълбата, водеща към палубата, преградени със зебло като бившата му каюта.
После имаше дърводелец, шивач на платна, готвач и боцман. Единствената привилегия на нисшите офицери като че беше правото да юркат неколцина моряци от време на време. Освен това имаше двама… младши лейтенанти, както предполагаше Джийн. Езри ги наричаше началник вахти и те бяха Езри, когато нея я нямаше. Утгар беше шеф на Червената вахта, а една жена на име Насрин оглавяваше Синята, но Джийн още не се бе запознал с нея, защото й бяха поверили екипажа, който в момента се намираше на „Вестоносецът“.